Авиньон
Това, което знаех за Авиньон беше само една песничка, която бяхме учили в основното училище в час по френски: “Върху моста в Авиньон, танцува се, танцува се…”
Сега знам само съвсееем малко повече 
… »
Камили в Бургундия
Беше рано сутринта, а в целият район на Монтсьо ле Мин се стелеха мъгли, почти скриващи околния пейзаж. Лъчо се появи и тръгнахме към… идея си нямах точно накъде, но по-късно се оказа, че това е някакво парче от рая, населено от крави, коне, патки, прасета, лами, алпака и … камили. … »
Към Франция
Сутринта беше мъглива и дори се опитваше да прекапва дъждец, но това е нещо съвсем нормално за Германия, особено в този сезон. Излязох от апартамента на Мирослава и се насочих към Панаира, където според hitchwiki има добро място за стопиране. Това беше една удобна автобусна спирка, но толкова рано в събота сутринта нямаше никакви мераклии да ми спрат. След 20 минути висене прецених, че тук няма да я бъде работата и се насочих към другото място за стопиране - някаква бензиностанция, където улицата от града се включва в магистралата. Въпреки, че на картата мястото изглеждаше близо (всичко изглежда близо на картите!), трябваше да вървя около 40 минути, половината от които по тревата отвъд парапета, … »
Франкфурт
Нямах намерение да ходя до Франкфурт, защото ми се струваше прекалено на север и далеч от пътя ми, но Мирослава, с която се познавах виртуално от Фото-Форум, настоя да дойда и аз реших, че ще е хубаво да се запозная с нея и да видя още един град. … »
Мюнхен
18.10-20.10
Мюнхен.
Това беше може би единствената сигурна точка от европейската част на пътешествието, защото тук от 5 години живее братовчедка ми и не бях я виждал също от точно толкова време. Доста се притеснявах как точно ще вляза в този огромен град и как ще намеря адреса, но както описах в предния разказ, Габи и Клаудия разрешиха проблемите ми със замах, като ме стовариха точно на адреса. … »
България - Германия
14.10.2009
През всичките месеци на плануване и мечтаене много пъти си мислех за някакъв вид официално изпращане. Мислех си, че аз ще го обявя, че ще се обадя на някакви журналисти, въобще - представях си, че цялата организация ще бъде от мен. Това, което наистина стана обаче изобщо не си го представях.
Всичко тръгна от една статия в един регионален вестник около 2-3 седмици преди началото. По това време вече някакси почти се бях отказал от идеята да се обаждам на медиите, но приятел ме свърза с негова приятелка журналистка и тя написа въпросната статия. След това нещата се развиха лавинообразно. Тази статия събуди интереса на други вестници и телевизии и започнаха да валят обаждания. Може би повечето хора биха се зарадвали на подобен интерес, но аз бях доста напрегнат и всичката тази дандания допълнително влошаваше нещата. Освен това всичко изглеждаше много странно - журналистите пишеха статии, а хората се кефеха и възхищаваха от нещо, което не само че не съм направил още, а дори което още не съм започнал да правя. И това не ми се струваше само странно, а и притесняващо. … »
Началото
Днес рано-рано Иван пое към границата. В момента най-вероятно зъзне в палатката си някъде из Сърбия. До седмица очакваме първите му впечатления, разкази и снимки.
Преди началото
10 месеца минаха. Минаха в чакане, планове, промени на плановете и промени на промените. През цялото това време все ми се струваше, че остава още прекалено много за чакане, но през последния месец стана обратното. Времето вече ми се струваше прекалено малко. И друг път съм писал следващото изречение: колкото и да се опитваш да подготвяш всичко постепенно и от рано, по някакъв магически начин най-многото работа остава точно за последните дни. През тези последни седмици и дни много хора ме питаха как се чувствам, дали ме е страх. И отговорът май е прост. Не ме е страх. Обаче допреди няколко дни бях доста напрегнат. Мислех си за всичките неща, които трябва да се свършат, но за които няма достатъчно време. Трябваше да довърша оправянето на зъбите си, да накупя лекарства, някои липсващи неща от екипировката, да събера всичкия багаж и да се изнеса от апартамента, в който живеех през последните 3 години и половина. Обаче границата, до която напрежението достигаше беше някъде около автогарата в София. След като се прибрах на село, то отпусна ноктите си и на негово място дойде спокойствието. Без околния шум и без постоянния достъп до интернет всичко е сякаш по-нормално и поне се създава впечатление, че има време за всичко, което е останало несвършено.
Времето ми даде шанс да използвам последните му топли дни, за да се сбогувам с горите, в които съм обикалял през годините. Дори получих подарък от тях - цяла кошница гъби - едно от нещата, които най-много ми липсват в града.
И ето сега заедно с последните топли дни отминава и един етап от живота ми. Силно се надявам новият етап да бъде по-светъл и топъл от настъпващото мрачно време, което ще ме изпрати на път.
Ако ме питате дали съм готов за това, което ще започна, мога твърдо да отговоря - нямам представа. Но имам твърдото намерение да проверя… УТРЕ…
