Преди началото
10 месеца минаха. Минаха в чакане, планове, промени на плановете и промени на промените. През цялото това време все ми се струваше, че остава още прекалено много за чакане, но през последния месец стана обратното. Времето вече ми се струваше прекалено малко. И друг път съм писал следващото изречение: колкото и да се опитваш да подготвяш всичко постепенно и от рано, по някакъв магически начин най-многото работа остава точно за последните дни. През тези последни седмици и дни много хора ме питаха как се чувствам, дали ме е страх. И отговорът май е прост. Не ме е страх. Обаче допреди няколко дни бях доста напрегнат. Мислех си за всичките неща, които трябва да се свършат, но за които няма достатъчно време. Трябваше да довърша оправянето на зъбите си, да накупя лекарства, някои липсващи неща от екипировката, да събера всичкия багаж и да се изнеса от апартамента, в който живеех през последните 3 години и половина. Обаче границата, до която напрежението достигаше беше някъде около автогарата в София. След като се прибрах на село, то отпусна ноктите си и на негово място дойде спокойствието. Без околния шум и без постоянния достъп до интернет всичко е сякаш по-нормално и поне се създава впечатление, че има време за всичко, което е останало несвършено.
Времето ми даде шанс да използвам последните му топли дни, за да се сбогувам с горите, в които съм обикалял през годините. Дори получих подарък от тях - цяла кошница гъби - едно от нещата, които най-много ми липсват в града.
И ето сега заедно с последните топли дни отминава и един етап от живота ми. Силно се надявам новият етап да бъде по-светъл и топъл от настъпващото мрачно време, което ще ме изпрати на път.
Ако ме питате дали съм готов за това, което ще започна, мога твърдо да отговоря - нямам представа. Но имам твърдото намерение да проверя… УТРЕ…
Galia
07 яну 2010 @ 14:03
Знам,че си силен и волеви човек за което аз мисля,че ще успееш.Желая ти много късмет:)))
juliof
16 окт 2009 @ 09:46
Успех и от мен, знам ти ника от фотофорума. Дано силата е стеб. Успех. Респект.
algaivel
16 окт 2009 @ 00:06
Нека бог да е с теб:) На добър час !
киро
15 окт 2009 @ 23:42
сега като съм в Южна Африка да не мислиш, че ми е лесно да съм малцинство… има хора с автомати ама няма въоръжени конфликти наоколо…засега :-p
иначе е така, като не сте ходили в казарма…
пери си чорапите редовно
Мике
15 окт 2009 @ 18:43
Браво за начинанието. Много късмет ти пожелавам.
Анонимен
15 окт 2009 @ 16:08
Успех!
sjj
15 окт 2009 @ 15:19
БРАВО! Винаги съм искала да направя същото, но така и не ми достигна смелост! Поздравления от все сърце! Лек път!
Milena
15 окт 2009 @ 15:02
пожелавам ти попътен вятър!
mita4eto
15 окт 2009 @ 14:51
Силен вятър в платната, много емоции и най-важното, бъди здрав през целия този преход към душевната удовлетвореност!
Анонимен
15 окт 2009 @ 13:09
ще дойде ден, и този ден няма да е толкова далечен, когато част от хората ще осъзнаят, че светът, в който живеем, не е такъв, какъвто трябва да бъде. онези, които тръгват на път, без да знаят къде отиват, носейски у себе си смътното усещане, че нещо не е както трябва, са първите. желая ти да се почустваш поне малко по-свободен, независимо докъде ще успеееш да стигнеш и какво ще ти се случи по пътя. мисля, че случките не са толкова важни, важното е чуството, което остава в душата ти след тях.
svet
15 окт 2009 @ 00:46
Пътник - това е
моето име сега.
Първи есенен дъжд…
mstar
15 окт 2009 @ 00:16
Попътен вятър ти желая!
Rosie
14 окт 2009 @ 21:40
Хайдее успеех и да пишеш,когато можеш! Да си миеш зъбите и да ядеш чесън да ни съ разбулейш