Беше рано сутринта, а в целият район на Монтсьо ле Мин се стелеха мъгли, почти скриващи околния пейзаж. Лъчо се появи и тръгнахме към… идея си нямах точно накъде, но по-късно се оказа, че това е някакво парче от рая, населено от крави, коне, патки, прасета, лами, алпака и … камили.

Още с качването си, разбрах всъщност какъв е Лъчо - 28 годишен пътешественик, който от обикаля из Европа, интегрира се сред местните хора и прекарва по няколко месеца на едно място, други няколко месеца на друго и така 7 години. Още от качването ми на колата, той се зае да ми показва местните красоти. Качихме се на едно високо място, на което има малка каменна кула с порцеланови карти и се вижда на 360 градуса наоколо. Пейзажът беше брутално красив - навсякъде наоколо има хълмове, покрити с ливади, върху които кротко преживят бели крави. Тук там се виждат групички каменни къщи, чиито огромни дворове са разделени с живи плетове. И всичко това плуваше в море от мъгли.

Двайсетина минути по-късно, носейки се по тесните виещи се шосенца, широки само колкото една кола стигнахме до имението на Евлин - холандка, която от 9 години живее тук. Има 2 коня, които обича да язди. Къщата е голяма и каменна, вътре е уютно, а през прозорците се виждаха ливадите с пасящи коне и крави. Закусихме и тръгнахме към една друга ферма, отдалечена на няколко километра. Това е страната ферма на някакъв англичанин, който живее от 4 години тук. Освен няколкото крави, двете миниатюрни прасенца, едното от които гонихме с колата, десетина патки и едно магаре, тук имаше и няколко наистина екзотични животни, които човек най-малко очаква да срещне във Франция. А именно 7 млади лами, 5 алпаки и 2 двугърби монголски камили - Зевс и Хера. Истински зоопарк :)

Лъчо е открил това място преди 6 месеца именно чрез този англичанин, който е търсел хора да му помогнат за реализацията на проекта си. Сега живее ту при него, ту при Евлин. Помага също и на едно швейцарско семейство, в една друга близка ферма. Живее свободно сред красивата природа, необвързан с никакви задължения - въобще, успял е да се изключи от системата.

Взехме 13 годишният син на англичанина и се върнахме във фермата на Евлин, от където взехме колелата и тръгнахме да обикаляме района. Последва един изключително весел ден, пълен със смях и крясъци сред горите и ливадите на Бургундия. Джоузеф постоянно се опитваше да говори български, обаче му беше много трудно да произнася ‘Р’, което предизвикваше истеричен смях сред всички.

Как сии, Много хубаво, Небето е класиво, Айде баткааа, Йебаньеееее - това беше основният репертоар за деня. Привечер се върнахме при фермата, където Джоузеф най-прилежно ми даде информация за всичките им животни и дори ми показа как се качва на мъжката камила.

Вечерта дойде да завърши хубавият ден с изключително красив залез, след което се качихме на колелата и тръгнахме в тъмното към имението на Евлин, която на всичкото отгоре имаше и рожден ден.  Единият от двата дакела на Джоузеф неусетно ни последва и колкото и ленив и бавен да изглеждаше, успя да ни следва през всичките над 7-8 километра. Лъчо реши да му окачи двете задни мигащи светлини от колелата, което беше много смешна гледка, а когато пристигнахме при Евлин и го представихме като подарък за рождения ден :) Там все още бяха Пабло - синът на Евлин и Ноа - синът на швейцарското семейство от другата ферма. Така успяхме да изпеем “честит рожден ден” на 5 различни езика, след което се заехме с вечерята и шампанското, и така отмина един невероятен ден в рая :)

На сутринта Лъчо ме събуди по изгрев с думите - “Бързо, бързо че изпуснахме изгрева, тъкмо слънцето се подава на хоризонта” , след което запали колата и ме закара на 1-2 хълма, от които се виждаше морето от мъгла, сред което плуваха хълмовете… и кравите.

След като закусихме, наредих раницата и Лъчо ме закара до мястото за стопиране - самият той е върл стопаджия с много по-голям опит от мен. Бях малко скептичен когато ми каза, че тук се чака не повече от 15 минути, но беше съвсем прав. Чаках само 4-5 минути и третата кола, която мина ме взе и ме откара на около 50 км - качи ме на една бензиностанция на магистралата.

Тук задачата беше малко сложна - трябваше да намеря нещо, което да ме прехвърли отвъд Лион, за който бях прочел, че е адът за стопаджиите, ако трябва да се излиза от него. Чаках около час и половина,докато ми спря един италианец с хипарски вид и микробус. В микробусът му беше наистина кочина, но пък отиваше чак до Монпелие, което е малко след Авиньон, за където се бях засилил. Той работел по 4-5 месеца в Дания, където заплатите били много добри, а през останалото време обикалял с микробуса си по света. Бил е из Тайланд, Лаос и Камбоджа, из цяла Европа, а сега щял да обикаля из западна Африка. Всичкото това ми го разправяше, докато караше без колан и си свиваше някакви цигари с тютюн и джойнт :). Той пътуваше и заедно с приятелката си, която пъплеше на 10 минути зад нас с нещо като дърт кемпер.

Реших да сляза на една бензиностанция преди Оранж, което от своя страна е малко преди Авиньон. Слънцето отиваше на към залез, а мястото се оказа неподходящо за стопиране към Авиньон. Звъннах на Жоро, с когото се бях уговорил в Авиньон и той дойде с колата си и ме откара до у тях.

Bookmark and Share