18.10-20.10

Мюнхен.

Това беше може би единствената сигурна точка от европейската част на пътешествието, защото тук от 5 години живее братовчедка ми и не бях я виждал също от точно толкова време. Доста се притеснявах как точно ще вляза в този огромен град и как ще намеря адреса, но както описах в предния разказ, Габи и Клаудия разрешиха проблемите ми със замах, като ме стовариха точно на адреса.

Топла баня, легло, храна… все неща, които в студеното дъждовно време дойдоха точно на време.

Братовчедка ми се казва Веселина, а мъжът и е Щефан. Ожениха се преди 5 години и от тогава живеят в Мюнхен. Преди няма и три месеца се сдобиха със син - Тим - едно голямо и ревливо бебе, което обича да бъде постоянно в центъра на вниманието :)) Апартаментът им се намира долу горе в централната част на града, близо до Олимпиа парк, където са били проведени олимпийските игри през 1972-ра година. Кварталът е много тих и подреден, а сградата, в която живеят е на 50 години, но изглежда по-добре от 5 годишен български блок.

Още на следващият ден, въпреки периодичните превалявания, с Щефан излязохме да се разходим. В неделя всички магазини са затворени и в града цареше спокойствие. В понеделник обаче с учудване установих, че дори и в делничен ден, пак цари спокойствие. Няма викащи хора, няма задръствания, няма клаксони.

Първо обиколихме два от парковете. Размерът им е толкова голям, че всеки може да намери каквото търси - алеи сред огромни дървета, обагрени в цветовете на есента, широки открити пространства със зелени ливади, езера и беседки. По всичко личеше, че лошото време не представлява пречка за германците не само да карат колелата си и да тичат, но дори и да играят футбол из парковете. Всеизвестно е, че повечето хора в западна Европа се придвижват с велосипеди, но въпреки това, количеството им успя да ме изуми. Движещи се, паркирани, захвърлени…

Докато вървях по улиците, търсех с поглед контейнерите за боклук, които с умения и финес заобикаляме по софийските тротоари и улици, но такива просто нямаше. Загадката се разреши на другия ден, когато Щефан реши да изхвърли боклука и видях, че са скрити в един гараж от където ги взема камиона два пъти седмично.

По тротоарите има едни кутии, в който стоят вестниците. Отваряш капака, вземаш си вестник и пускаш монети в процепа, който е поставен за целта. Щефан, който е бил много пъти в България ми каза: ако тези неща бяха в България, някой щеше да открадне парите от тях. Аз обаче го поправих - ако тези неща бяха в България, никой нямаше да може да ги откраде , защото никой не би пуснал пари :).

Щефан харесва България, но я харесва  като нещо различно и екзотично. Може би се дължи на това, че обикновено хората харесват това, което нямат.

Мюнхен е град, в който модерното и старото са съчетани по изключително умел начин. В центъра повечето сгради са старинни, с красива архитектура, като може би най-отличителната от тях е кметстовото. Огромната височина, всичките каменни орнаменти, арки, статуи, съчетани с ярките червени цветя го правят наистина впечатляваща сграда. Въобще, атмосферата в центъра е наистина приятна, а баварските песни, излизащи от акордеоните на уличните музиканти напълно завършваха картината.

Въпреки, че повечето хора биха харесали реда и тишината, която цари в града, а може би и в цяла Германия, аз лично чувствам, че не бих искал и могъл да живея на такова място. Усещането, което ми уставя е като в музей - подредено и стерилно. Студени хора, водещи тих и затворен живот в апартаментите си.

Трите дена се изнизаха бързо и дойде време за продължаване. Следващата цел е да видя Франкфурт.

Bookmark and Share