На другата сутрин Диего и Пепе ме закараха до бензиностанцията - същата онази, на която вятърът ме направи бял като мелничар, само че сега беше тихо. Не чаках много дълго и един камион отби от пътя, за да си провери гумите. Веднага изтичах и попитах за къде е - за Комодоро Ривадавиа - накъдето бях и аз. Качих се и отпрашихме на юг. … »
След като се сбогувахме с Факундо, напазарувах малко храна и хванах градския автобус към изхода на града. През половината време се движихме през разни крайни квартали с мизерни къщи и улици, побелели от праха, който вятъра разнася денонощно. На изхода имаше двама стопаджии - чакали цяла сутрин, дадох им да пийнат вода, че бяха зажаднели. Мястото не ми хареса въобще - беше изключително прашно и минаваха повече коли, отколкото трябва, защото голяма част от тях бяха за един от крайните квартали. … »
Баия Бланка е наистина бяла. От 5 месеца не е валяло дъжд и благодарение на вятъра, прахта играе основна роля във формирането на цвета на околния пейзаж. Иначе не може да се каже, че градът е забележителен с нещо. Просто един обикновен южноамерикански град като всеки друг. Повечето от сградите са ниски, по тротоарите има боклуци, по улиците се движат както нормални коли, така и таратайки, по които едва ли работи нещо друго освен двигателя. … »
Излизането от Буенос Айрес естествено е също толкова трудно, колкото и влизането, така че реших да използвам автобус до някое близко градче, разположено на Рута 3. И това беше Сан Мигел дел Монте, което е на 100-120 км южно от Буенос Айрес - просто автобусът нямаше по-близки спирки. … »
Тринайсетте часа на полета се изнизаха доста по-бързо отколкото очаквах. Предният път, когато летях до Беунос Айрес едва изтърпях тесните седалки на Алиталия, но насъбралата се умора, или по-скоро недоспиване някакси разшириха още по-тесните седалки на AirЕuropa и успях да пpоспя повечето от времето.
Буенос Айрес ме посрещна с облачно и мъгливо, но топло време. След известно чакане най-накрая багажът ми се появи на лентата, след което се заех и със задачата да вляза в града. И тъй като това не е просто град, а почти 15 милионен мегаполис, най-приемливия вариант изглеждаше автобусът. Но не онзи лъскавият, който струва 10 долара и спира директно в центъра, а онзи градският, който струва половин долар и минава през половината град. … »
Ето, че пътят ми през Европа свърши. Кратката статистика е следната - за 23 дена изминах около 4500 км през 8 държави. Имах 36 стопа, 2 срещи с полицаи, 1 нощувка на спален чувал в сръбска нива, 1 нощувка в кабината на камион и 1 нощувка в хладилник на камион.
Ясно ми е, че се движих прекалено бързо, за да добия някакви сериозни впечатления от местата, през които минах, но така или иначе, целта на тази част на пътуването беше по-скоро подготовкта за истинското приключение, отколкото опознаване на Европа. … »
Едва ли мога да кажа нещо за този огромен град след прекарани само няколко часа в него, затова няма и да пиша много. Това, което ми направи впечатление е, че не видях почти никакви велосипедисти, нито пък спрени колела по улиците, а също така не мернах и велосипедни алеи. Още в Барселона се появиха просяци, но тук бяха доста по-забележими. Увити в одеяла и разни други парцали, лежат като мъртви по улиците. … »
Беше неделя. Бензиностанцията, на която ме остави Карлос наистина беше голяма и разположена точно на магистралата но… беше неделя. При това неделя ранен следобед. А това веднага ми напомни за предната неделя - камионите на престой, разходките по ниви и дерета и всякакви други неща, свързани със стоене на едно място. … »
Сутринта Жоро ме събуди към 5. Той работи като шофьор и разкарва с микробуса си стоки на няколко магазина до различни градове в радиус около 200 км от Авиньон. Идеята беше да ме прати с един от колегите си до Перпинян, от където да стопирам към Испания. Много хубава идея, само че когато двайсетина минути по-късно стигнахме до склада, се оказа, че въпросният шофьор е заминал, а другият, който отива до Монпелие е … и той заминал. … »