Край на Първа част - следва продължение
Ето, че пътят ми през Европа свърши. Кратката статистика е следната - за 23 дена изминах около 4500 км през 8 държави. Имах 36 стопа, 2 срещи с полицаи, 1 нощувка на спален чувал в сръбска нива, 1 нощувка в кабината на камион и 1 нощувка в хладилник на камион.
Ясно ми е, че се движих прекалено бързо, за да добия някакви сериозни впечатления от местата, през които минах, но така или иначе, целта на тази част на пътуването беше по-скоро подготовкта за истинското приключение, отколкото опознаване на Европа.
Искам да изкажа изключителна благодарност на всички хора, които ми помогнаха по пътя - На групичката на Станимир, които ме взеха от бензиностанцията в Сърбия, На Габи и Клаудия, братовчедка ми и мъжа и, на Мирослава, На Карин от Мюлюз, на Лъчо и Евлин, на Жоро, на Веселина и Карлос, на Катерина и Станимир, На тримата бг шофьори на бензиностанцията в Мюлюз, на шофьорите от паркинга на Вили Бетц, на дядо Ичо, Добрин и Ценка и накрая, но не и на последно място на всички останали шофьори по пътя ми.
Много много благодаря !
Благодаря също и на всички, които ме подкрепиха морално и финансово, както и на всички, които следят пътешествието ми.
А сега… сега идва ред на истинското приключение, което ще бъде дълго, трудно и изпълнено с интересности. Довечера самолетът ще ме отведе до Буенос Айрес в Аржентина, от където ще опитам да завъртя един пълен кръг в Южна Америка за около 7-8 месеца. Приблизителният маршрут ще е - слизане до fin del mondo през Аржентинска територия, после нагоре покрай Андите през Чили, Боливия, Перу, Еквадор, Колумбия, Венецуела и после през Бразилия обратно до Аржентина. Предполагам, че от тук нататък ще ми е по-трудно да поддържам разказите и снимките в сайта ми, но въпреки всичко ще правя всичко възможно да се появяват колкото може по-често.
Ами това е… освен да си пожелая успех на далечния континент, друго не знам какво мога да кажа повече.
Така че… напред и газ в соплата
И благодаря на всички отново 
Тур
17 яну 2010 @ 11:24
Владика, искрено те съжалявам. Ти си най-добрият пример за това, в което се превръщат хората, когато нямат смелост да следват мечтите си и сила да направят крачка встрани от дълбоко издълбаните коловози на посредствеността, в които ти се чувстваш толкова на място. Ограничено, мъничко човече с още по-мънички хоризонти, което не може да прозре с ниското си челце защо някой тръгва около света на стоп и го смята за луд. Не е луд, владика, голям е. Голям е, затова мижитурки като църкат и обясняват глупости за лабилна психика и тн.
Давай, Иване, ние сме с теб! Благодарим ти за вдъхновението!
soregashi - Темелков
09 дек 2009 @ 13:52
Ей, Владиката, стига бе, пич. Всеки си има мечта. Мечтата на Иван е да обиколи света на стоп. Много по-изпълнено с преживявания е от каквото и да било друго. Това му е начина, това му е на сърце.
Иване, не те познавам, но до някъде разбирам защо си избрал трънливия черен път, евалата за което. Надявам се всеки, който чете блога ти да се вдъхнови да изпълни поне някоя от мечтите си!!!
Vladikata
30 ное 2009 @ 14:13
Исках да каже че за един близо 30 годишен мъж не виждам къде въобще стои въпроса дали сам си изкарва прехраната. A това , че е имал хубава работа е похвално, просто като и ние сме от работата му някак не се хвалим едни други всеки ден ,че работим там. Нищо то идеята за работа на круизен кораб си остава, може след пътешествието да почне работа там. Ние тук като негови колеги сме притеснени за него.
Myth
27 ное 2009 @ 18:32
Кое му е конструктивното, на това което си предложил? Да не е похвално, че сам си изкарва хляба, похвално е, че има добра работа и че е успял за година време или по-малко да задели 9000лв, което значи че изкарва добри пари, това е похвалното, че се оправя в живота добре. И определено не е човек със слаба психика. Защо се опитваш да определяш, кое е добро и кое лошо за хората, че и да ги насочваш, как да сбъднат мечите си и кой би бил по-добрия начин, за него това е най-добрия начин, той сам може да прецени, не мислиш ли? Хайде със здраве.
Vladikata
24 ное 2009 @ 12:00
Аз поне предложих нещо градивно. Критиката ми е конструктивна, ето виж момчето отдолу е било на такъв кораб и е съгласно с мен. Сбъдването на една мечта не е задължително да се случи точно по попределн начин , винаги има варианти по-добри и по-лоши.
Това , че си изкарва хляба сам не е нещо похвално, какво друго се очаква от здрав млад мъж, да го храни майка му ли? Момчето му е писнало от еднообразието на работа и затова е решило това. Ако си чел за “идеята”, там пише. Просто смяната на работа би се отразила по добре за него.
Myth
23 ное 2009 @ 13:47
Vladika ти нормален ли си, човека бил със слаба психика я стига глупости, другите не ги било грижа и дрън, дрън…..
Явно на Итилиен това си му е мечта, той си турист по душа, на пълнолетен, способен и доказал че може сам да се справя в живота (разбирауй да си вади прехраната, че и да спестява) следователно сам да взима решения, къде, как и защо. Е гаси един да реши да направи нещо истинско следвайки собсвтвените си копнежи и ще се намери веднага някой, който да се “грижи” за него. Ами опасно е то е ясно, дори и да се случи нещо, да не дава Господ, то човека ще знае, че е тръгнал да преследва мечтите си, че не превил глава в … както и да е няма значение.
Итилиене стискаме палци всичко да е в ред и много късмет.
Brayan
21 ное 2009 @ 10:52
Да, круизните кораби пътуват целогодишно, през първата лятото по севера, есента и зимата в южното полукълбо. Аз тази година пътувах с такъв кораб до Аляска. Персонала там - вярно много работят, но всичко им е осигурено а и няма къде да си харчат парите
Има работа за всички професии, дори и за предпечат
има си и печатница на кораба, всеки ден печатат брошурите за дневната програма и куп други. Има и учител по ИТ 
Vladikata
13 ное 2009 @ 10:30
Тука една компания ни е грижа за теб и ти измислихме алтернатива на тва опасно начинание - може да помислиш. Да си намериш работа на круизен кораб и така ще обикаляш непрестанно , ще трупаш пачки и ще спиш на топло. Има доста оферти из нета, даже за ИТ.
itilien
12 ное 2009 @ 22:48
Vladikata, ne mislq che psihikata mi e labilna :)) Ni naj-malko daje, ne znam kak si go izmisli towa. Znam mnogo dobre kakwi sa riskowete.
Mejduwremenno, sled nqkolko chasa shte ima razkaz ot Buenos Aires, a skoro i poweche
bc
12 ное 2009 @ 20:38
Успех!
Асен
12 ное 2009 @ 18:23
Следя с интерес и нямам търпение да прочета събития от Южна Америка.
Успех, Иване!
Duza
12 ное 2009 @ 12:28
Vladikata , абсолютно си прав , аз не бих направила такава крачка в живота си , въпреки , че съм турист по душа !Но той явно го е замислял от доста време , едва ли е някаква моментна прищявка . Само с изпълнението на плана си ще може да разбере дали са смислени или глупави идеите му . Ако неосъществи пътешествието си един ден можеби ще съжалява за това и ще се пита какво ли би станало в обратен случей , каква ли част от живота си е изпуснал ! Решил е да спести такива бъдещи терзания , според мен . И все пак те подкрепям ,че разума трябва да е водещ в решенията ни!
Vladikata
12 ное 2009 @ 10:26
Duza, това което можете да направите е да го накарате да се вразуми, а не да наливате масло в огъня. Какво като е решил , може и да се замисли, а така като го надъхвате само какво очаквате???? Вие ще се чувствате ли виновни после? Не нали , вие само го надъхвате, ако момчето е лекомислено и се влияе от другите вината не е само негова. Да не говорим че става дума и за лабилна психика в цялата история. А вие “давай” , “да само така”, ми кат е само така идете вий там .
won
11 ное 2009 @ 20:48
Бъди здрав, късмет със стопа и много хубави преживявания!
Бих те посъветвала да даваш някакъв приблизителен маршрут за седмицата, та ако може някой да ти съдейства на място - да те придвижи с кола, да ти помогне по някакъв начин - та дори и да попътува на стоп с теб.
Призовавам българите, които живеят из Южна Америка или техни познати там да следят маршрута и да помагат.
Duza
11 ное 2009 @ 14:36
Vladikata , наистина е много рисковано това , което прави , но след като сам е избрал пътя , по който върви освен да даваме кураж , друго не можем !
Vladikata
10 ное 2009 @ 13:41
Вий тука всички ли сте пияни?
Duza
09 ное 2009 @ 15:42
Най-искренни пожелания за безаварийно пътешествие !Късмет,успех и много здраве !
Juskata
09 ное 2009 @ 15:37
Браво. Внимавай с тези цигански държави, има много апаши по пътищата които и раницата ти ще откраднат. Пази се и като стигнеш до Австралия се обади да пием по едно
Vladikata
09 ное 2009 @ 14:13
Тука измежду пишещите няма ли някой който го е грижа за момчето, или всички сеир гледате. Не е ли по-добре за него хич да не ходи там сам и то на стоп и без осигурен подслон? Тва не ви е Европа!
Rado
09 ное 2009 @ 06:38
Koga misli6 da pristigne6 v Peru? Moga da te priutq, no zavisi koga 6te si tuk!