Tierra del Fuego, или на български Огнена Земя. Това е остров, разположен в най-южната част на Аржентина и Чили, и както вече сте разбрали, до тук се стига с ферибот през Магелановия проток. Името на острова идва от времето, когато първите европейски колонизатори са достигнали до него.

Когато са пресичали протока, те видели много огньове по бреговете. Това били огньовете на местните индианци, които от своя страна извървели дългото пътешествие от Азия преди около 10 000 години. Те се състояли основно от 3 племена с малка численост - по около 2000-5000 души. Заради влажното време нормалните дрехи не им вършели добра работа и затова ходели почти голи - мажели кожата си с лой от морски лъвове, ползвали само кожени наметала, и през повечето време се подвизавали край големи огньове.

Хората от едно от племената били добри майстори на канута, като огънят ги е придружавал дори и върху плавателният съд. Вследствие на колонизаторското нашествие, местното население почти изчезнало и сегашното, както и в останалата част от държавата е главно потомство на европейски заселници.

В началото на миналия век основният начин за стимулиране на заселването е бил раздаването на земя на европейските имигранти - нещо, което се е случвало в цяла Патагония и резултат на което са сегашните естанции, притежаващи десетки и дори стотици хиляди хектари. Най-голямата естанция в света - Мария Беети се намира недалеч от Рио Гранде - един от трите основни града на острова. Тази естанция притежава повече от 100 000 овце. А овцете естествено се използват за добив на вълна, което прави Аржентина един от най-големите износители в световен мащаб, а почти 60% от вълната идва от Патагония.

В днешно време насърчаването на заселването става с ниски данъци и такси - да имаш кола тук е много евтино. Годишните данъци са минимални, а колите се внасят безмитно, както и всичко друго. Дори цените на горивата са по-ниски от нормалното за континента. В резултат на това, индустрията в Рио Гранде в последните няколко години се развива с много бързи темпове и градът расте. Строителството е ниско, ползват се основно дървени и метални конструкции, като въпреки студеният климат, не се отделя никакво внимание на топлоизолацията. Покривите са пластмасови или ламаринени, стените гипсокартонени, прозорците единични, като на места дори не се ползва стъкло. За сметка на това газта е евтина и печките могат да бичат по цял ден без това да бърка дълбоко в джоба дори на хората с невисоки доходи.Разрастването на града е донякъде предпоставка за увеличаване на престъпността, която доскоро е била непознато явление, но все още нещата са под контрол и в градовете няма ясно изразени бедни квартали и население.

Като добавка към всичките хубави неща, заплатите на острова също са доста по-високи от на континента. Да работиш като учител в частно училище тук се заплаща добре - 5-6000 песос, което е около 1000 евро.

Но всички хубави неща си имат цена и цената тук е отдалечеността, и климата. Хората са малко или много затворени на острова, защото за да излезеш от него е нужно да да изминеш около 300 км, да преминеш на два пъти през границата и да прекосиш протока.

Времето почти през цялата година е студено. Зимата е дълга, тъмна и снежна - слънцето изгрява към 10 сутринта, а залязва около 5. За сметка на това летните дни са дълги - изгревът е много рано, залезът е към 10, а небето остава почти светло през голяма част от нощта. Но въпреки това, максималните температури не надвишават 15 градуса, а времето е меного променливо - днес, докато пишех този разказ, беше слънчево, час по-късно валеше суграшица и духаше вятър, след това спря, след това заваля дъжд без вятър, след което отново изгря слънце, а в момента е просто облачно. Снощи беше минус два градуса, а е началото на лятото.

Bookmark and Share