Към 5:30 станах да чакам за изгрева, ама се оказа, че малко съм окъснял, та го изпуснах за малко. След още снимки трябваше да взема трудното решение дали да ида до самия ледник, което значеше още 5 километра напред и обратно, или да продължа. Няколко пъти тръгвах назад и се връщах, но в края на краищата хвърлих раницата в храастите и тръгнах към ледника. Все пак съм платил маса пари за тоя парк, по-добре да видя колкото може повече. Пътеката определено не беше от най-лесните, а ледникът не изглеждаше толкова впечатляващо отблизо, но все пак не съжалявам, че отидох. После се върнах обратно, хапнах на къмпинга, ударих един душ, купих хляб и продължих към следващата точка.

Пътеката беше лесна, но изминатите вече 17 км си казваха думата и след още 7 километра ходилата ми направо капитулираха. Планът да стигна до Valle del Vrances явно нямаше да го бъде. Исках да спя там горе, заради евентуалният залез и изгрев, но пътеката нагоре е една от най-стръмните и каменисти, затова останах в Campamento Italiano в основата на Torre Paine Grande. Къмпингът беше пълен с хора и палатки, но аз отново реших да спя само със спалния чувал. Нощта беше тиха, а от време на време в долината се носеше ехото от падащи лавини от ледника Glaciar del Fances, които звучат почти като далечни гръмотевици. На сутринта станах по изгрев за няколко снимки на голямата река, която се пресича с въжен мост, след което продължих да спя като труп до обяд. Израелците, чиято палатка се намираше до мен бяха разтревожени за мен, защото смятаха, че времето е прекалено студено само за спален чувал, но на мен ми беше съвсем добре.

Все пак реших да се кача горе в долината. Към 4 стегнах багажа и полека лека залазих по стръмната пътека, която час по-късно стана не толкова стъмна и започна да прекосява красиви ленгови гори с много нападали сухи дървета. По това време почти всички хора се връщаха надолу. Горният къмпинг почти не се ползва и вечерта бяхме общо 3 палатки и аз. 2 двойки французи и 1 двойка поляци. Тук определено беше доста по-студено от долния къмпинг, може би заради по-голямата надморска височина, но аз пак реших да спя само с чувала - само се заврях под един брезент, опънат на няколко дървета, служещ за нещо като навес.

Залезът отново окървави върховете, а след това хапнах и предупредих французите за евентуалните мишки, които могат да им налазят храната, затова им казах да я окачат по дърветата.

Bookmark and Share