След като намерих хостела направих две неща. Първото бе да ида да си прибера торбите с остатъка от багажа от пътеката, където ги бях оставил преди 6 дни, а второто бе да напазарувам, тъй като магазинът затваряше скоро. Реших, че поне на Коледа мога да си позволя да хапна стабилно и си купих картофи, наденица, пепси и вино, както и храна за идните 4-5 дни. По-късно изпържих картофите и изпекох наденицата и се отдадох на мощно ядене. Дори виното, което беше най-евтиното (около 2 лева и 20 ст.) се оказа доста добро (поне според моите разбирания).
И така мина една незабележима Коледа.

На другия ден не ми се тръгваше още, а и 25 декември едва ли е най-добрия ден за стоп, при това на Рута 40. Нещо ми подсказваше, че това решение няма да остане без последици. Почти всеки път, когато оставах още един ден, после се случваше нещо (като срещата с Маша например). И този път също стана така. Израелтянката Авив, която беше в моята стая ми каза, че е дошла по Каретера Аустрал и дори е минала с двете корабчета без пари. Не ми трябваше много дълго убеждаване, за да променя плановете си - от пустата, ветровита и суха Рута 40 на сложната, пуста и дъждовна, но красива Каретера Аустрал. Вечерта спах с увереността, че съм готов да продължа на следващия ден.

Bookmark and Share