От Салта се измъкнах с помоща на градския транспорт, който за двайсетина минути ме изведе до един от крайните квартали, потънал в зеленина и озвучен от песните на птици и насекоми. Не ми се наложи да чакам повече от петнайсетина минути. Един човек с нов пикап ме качи за двайсетина километра. … »
Салта с населението си около 420 хиляди души на практика беше най-големият град в Аржентина (с изключение на Буенос Айрес разбира се), през който бях минавал. Както в повечето градове в Аржентина и тук трудно можеш да видиш интересни и красиви сгради, ако изключим 2-3 църкви и няколко административни сгради в центъра. … »
Пътят до изхода на Калама беше всичко друго, но не и кратък. Пътьом бях подминат от две погребални шествия, които на време усетих да не стопирам. На едно място край пътя минаваше някакава рекичка - нещо рядко срещано в пустинно място като това, в резултат на което беше заприщена и в създалия се гьол се плацикаше малко и голямо. … »
Продължих напред, докато стигнах до някакъв пазар плод-зеленчук, който беше досами шосето. Там продаваха и папая, но вече ми бяха казвали, че не може да се яде сурова, защото съдържала нещо, което изгаря устата. … »
Мисията беше изпълнена, а аз очевидно щях да продължа на север - връщането назад и влизането в Аржентина през Мендоса не ми се нравеше. И така, да видим какво има на север в Чили. … »
Както вече споменах, началните планове за продължение след Сантяго бяха към Mendora в Аржентина, но няма и седмица по- рано ги промених. Трябваше да издиря роднините на Роса Виктория- една приятелка , с която се познавам от преди 5 години, когато живеех в студентски град. … »