Ванка, прави ми силно впечатление предпоследната снимка, високо напрежение, ниско и разни комуникации на един и същ стълб, мислех си че само в България има мърлювщина, па то имало и по зле.. поздрави
atanas
09 Apr 2010 @ 23:38
хихихик росие, голям резил(ега ти родата) и ще ми носи козе сирене а баща ти ще го черпи с ракия дето сам ще си я изпие! много добра история, наистина.
Dani
09 Apr 2010 @ 19:02
Интересно и безпроблемно(за нас) “пътуване”, благодарение на живият ти разказ и чудесни снимки. Липсва ми и една твоя снимка сред кактусите :). Пожелание за здраве и успех по случай Великден и… изобщо !
R NO
08 Apr 2010 @ 23:35
Това е най-добрата история до сега. Чичото как хубаво се е зарадвал… ей така, един ден някой идва и казва къде е брат ти, или братовчед ти… за който ти е трудно да си спомняш. И в този момент просто може да му се обадиш и да си говорите!
Три дена са обсъждали какво да кажат, сигурно уточняването на добър ден и добър вечер (заради часовата разлика) е било поне час
Много мило, браво. И Рикардо и Камила са истинско нещо.
Mesecina
08 Apr 2010 @ 21:31
Историята с намерените роднини наистина е много забавна А като описваш какво си видял по пътя и какви къпини си намерил, човек направо може да почувства радостта сякаш лично е намерил къпини. Кактусите са страхотни Късмет нататък!
Cveta
08 Apr 2010 @ 18:18
С нетърпение очаквам и с удоволствие чета всеки следващ разказ.Чувствам се участник в пътешествието.Харесвам не само природните, но и снимките на хората с които се срещаш. Нека късметът бъде с теб !!!
Ивайло Динев
08 Apr 2010 @ 00:27
Браво, браво, браво!
Чудесно разкази, невероятни снимки от едно неповторимо пътешествие. Шапки долу!
Но за последния сезон на Лост може да поспорим :р
Vladi(California)
07 Apr 2010 @ 17:09
от снимките всичко много ми напомня за тукашната флора в Южна California - пустинно, голи хълмове, кактуси. Е такива червени не съм виждал още. Хубаво е че си завършил такава хубава мисия. Аз лично имам сестра в Сантяго, която не съм виждал вече близо 20 години, както и племенницата ми. Поздрави и лек (без-земетръсен) път!
harmelita
07 Apr 2010 @ 13:25
Здравей! Благодарение на някой, който пусна линка в сайта на Джоуви (Коста), попаднах на твоето приключение и може да се каже, че ако не на един, то поне на 2-3 дъха наваксах пътуването до тук и вече съм “в реално време”. Поздравления за доброто писане и още по-добрите снимки, определено ще продължа да “пътувам” с теб Поздрави и усмивки!
won
07 Apr 2010 @ 12:57
Браво за успешно изпълнената мисия да събереш отново семейството на Роса!
Разкажи за някое местно ястие, което ти харесва.
Плодовете на някои кактуси не се ли ядат?
Rosie
07 Apr 2010 @ 09:33
Хихихи сега всеки ден получавам снимки на кактуси и на къщата в Рапел :)) Както казах,чичо ми три дни по-късно повярвал,че това което се случва е истина и питаше дали може да се върнеш да спиш у тях :)))))))))))))))))) Те до скоро милите си мислеха,че сънуват ,все пак 30 години не са се виждали и чували и Ити да знаеш,че като си дойдеш в България имаш да минаваш през нас. Тати от сега е скрил една ракия за тебе (знам,че не пиеш ама споко той ще пие за двама ви ) :))) Чичо ми пък каза,че като дойдел щял да мине да те види ….може да му кажа да ти носи козе сирене хихихи :))
Слави 2
16 Nov 2010 @ 02:56
Ванка, прави ми силно впечатление предпоследната снимка, високо напрежение, ниско и разни комуникации на един и същ стълб, мислех си че само в България има мърлювщина, па то имало и по зле.. поздрави
atanas
09 Apr 2010 @ 23:38
хихихик росие, голям резил(ега ти родата) и ще ми носи козе сирене а баща ти ще го черпи с ракия дето сам ще си я изпие! много добра история, наистина.
Dani
09 Apr 2010 @ 19:02
Интересно и безпроблемно(за нас) “пътуване”, благодарение на живият ти разказ и чудесни снимки. Липсва ми и една твоя снимка сред кактусите :). Пожелание за здраве и успех по случай Великден и… изобщо !
R NO
08 Apr 2010 @ 23:35
Това е най-добрата история до сега. Чичото как хубаво се е зарадвал… ей така, един ден някой идва и казва къде е брат ти, или братовчед ти… за който ти е трудно да си спомняш. И в този момент просто може да му се обадиш и да си говорите!
Три дена са обсъждали какво да кажат, сигурно уточняването на добър ден и добър вечер (заради часовата разлика) е било поне час
Много мило, браво. И Рикардо и Камила са истинско нещо.
Mesecina
08 Apr 2010 @ 21:31
Историята с намерените роднини наистина е много забавна
А като описваш какво си видял по пътя и какви къпини си намерил, човек направо може да почувства радостта сякаш лично е намерил къпини. Кактусите са страхотни 
Късмет нататък!
Cveta
08 Apr 2010 @ 18:18
С нетърпение очаквам и с удоволствие чета всеки следващ разказ.Чувствам се участник в пътешествието.Харесвам не само природните, но и снимките на хората с които се срещаш. Нека късметът бъде с теб !!!
Ивайло Динев
08 Apr 2010 @ 00:27
Браво, браво, браво!
Чудесно разкази, невероятни снимки от едно неповторимо пътешествие. Шапки долу!
Но за последния сезон на Лост може да поспорим :р
Vladi(California)
07 Apr 2010 @ 17:09
от снимките всичко много ми напомня за тукашната флора в Южна California - пустинно, голи хълмове, кактуси. Е такива червени не съм виждал още. Хубаво е че си завършил такава хубава мисия. Аз лично имам сестра в Сантяго, която не съм виждал вече близо 20 години, както и племенницата ми. Поздрави и лек (без-земетръсен) път!
harmelita
07 Apr 2010 @ 13:25
Здравей! Благодарение на някой, който пусна линка в сайта на Джоуви (Коста), попаднах на твоето приключение и може да се каже, че ако не на един, то поне на 2-3 дъха наваксах пътуването до тук и вече съм “в реално време”. Поздравления за доброто писане и още по-добрите снимки, определено ще продължа да “пътувам” с теб
Поздрави и усмивки! 
won
07 Apr 2010 @ 12:57
Разкажи за някое местно ястие, което ти харесва.
Плодовете на някои кактуси не се ли ядат?
Rosie
07 Apr 2010 @ 09:33
Хихихи сега всеки ден получавам снимки на кактуси и на къщата в Рапел :)) Както казах,чичо ми три дни по-късно повярвал,че това което се случва е истина и питаше дали може да се върнеш да спиш у тях :)))))))))))))))))) Те до скоро милите си мислеха,че сънуват ,все пак 30 години не са се виждали и чували и Ити да знаеш,че като си дойдеш в България имаш да минаваш през нас. Тати от сега е скрил една ракия за тебе (знам,че не пиеш ама споко той ще пие за двама ви ) :))) Чичо ми пък каза,че като дойдел щял да мине да те види ….може да му кажа да ти носи козе сирене хихихи :))