Салта
Салта с населението си около 420 хиляди души на практика беше най-големият град в Аржентина (с изключение на Буенос Айрес разбира се), през който бях минавал. Както в повечето градове в Аржентина и тук трудно можеш да видиш интересни и красиви сгради, ако изключим 2-3 църкви и няколко административни сгради в центъра. Болшинството жилищни сгради са ниски, до около 3 етажа, а ако съдя по хостела, някои имат и вътрешно отворено пространство. Това, което в моите очи беше различно от другите градове е, че този беше жив. Следобед по улиците и особено по главната настава такова движение, че трябва внимателно да подбираш пътя си. На всяка крачка някой продава нещо, известявайки това с повтарящи се викове. В един от следобедите заваля дъжд и веднага отворилата се възможност беше използвана от предприемчиви люде. Сякаш държани на склад изникнаха чадъри и дъждобрани, и по улиците закънтя една многогласна песен: “Ай пелотас,пелотас Ай парагуа, парагуа”. За нещастие на търговците дъждът не трая дълго и с интерес наблюдавах един продавач да пробутва дъждобраните си под последните капки на дъжда.
Но днеска дъжд, утре друго нещо, търговията трябва да върви. Основните стоки, които се харчеха тия дни, бяха всички неща свързани с ученика. Наближаваше 1 март, началото на учебната година и приготовленията бяха в разгара си. Пред магазините за учебни пособия се редяха опашки, каквито и по комунистически времена не сме виждали. Сякаш нещо безплатно раздаваха там. На улицата най-много се продаваха цветни листи хартия с най-различни герои и безцветно фолио за подвързване на тетрадките. Търговците в болшинството си бяха невръстни момчета, опитващи да се надвикват с опитните си възрастни колеги. Същият оня човек с дъждобраните сега живо рекламираше новата си стока - пластмасов пъзел-азбука. Един друг малко по-нататък беше събрал тълпи за демонстрация на букви и цифри печатчета, сякаш показваше някакво нечувано изобретение. А всред цялата тази суматоха майки кърмят бебетата си, насядали на пейки или където има място, деца се гонят, а останалите хора просто се опитват да се предвижат.
Останах в Салта цели 3 дни, главно защото имах нужда от почивка, а и трябваше да си изясня какво точно искам да правя занапред. Още веднъж проверих цените на велосипедите, но бяха твърде високи за качеството си. Идеята да мина Алтиплано с колело ми изглеждаше все по безумна и невъзможна. Изкачването до 4500м надморска с 40 кг багаж, 15 от които вода, по безумно лоши и неасфалтирани пътища, при това с не особено качествено колело и без преден багажник, и най-важното без тренинг - не, определено не беше добра идея.
Другото, което ме задържаше беше, че получих някакви стомашно-чревни проблеми и исках да изчакам да видя дали ще отминат или не. А още повече, че както персоналът, така и гостите на хостела бяха много готини, поне докато не се появиха банда шумни израелтяни. В един от дните се случи и земетресението. Лежах си аз в леглото и изведнъж стаята започна да се люлее. Но не напред-назад или нагоре-надолу, а плавно, като в лодка. Беше силно, но не зная защо не се изплаших. Станах от леглото, за да мога да побягна, ако нещо започне да пада или се руши, но нищо повече не се случи, макар че люля близо 20 секунди. А японецът в стаята ми дори не си направи трудът да стане от леглото.
На четвъртия ден бях готов да тръгна, този път малко на юг - към Кафаяте (Cafayate), след което планувах да се върна в Салта. Досега не бях стопирал в тази част на Аржентина и имах леки притеснения. Тук населението е относително по-бедно и хората с европейски корен са много малко. Но както и да е, беше време да продължа.
