Еее - местата прези които си минал са страхотни. Може би защото седейки вкъщи, слушайки приятна музика, хапвайки и пийвайки ми изглежда готино, но ако се наложи 2-3 (или повече) дни да се мотая из тази пустощ, знам ли…
Някой ден ще опитам!
Bibata
22 Apr 2010 @ 11:18
Страхотно!!! Уникални кадри и разкази!
Rosie
20 Apr 2010 @ 11:37
Е тоя разказ ми беше най-интересния и забавен за четене :)) При теб не е било така докато си преминавал през тея Лунни безкрайности ама много готино си го описал,чак си те представих как си кибичиш в средата на нищото и си мислиш тея мисли :)))
Mesecina
19 Apr 2010 @ 23:33
Снимките са невероятно красиви, не приличат на нищо което съм виждала, но придружени с разказ са много по-реалистични отколкото просто само снимки в нет-а. Поздрави и късмет
altea
19 Apr 2010 @ 07:30
Наистина лунни пейзажи, но ето че и там живеят хора и оцеляват. А тук при толкова природни дадености сме само преди Албания (и в това не съм съвсем сигурна).
“Пустинята Атакама” - звучи романтично и от снимките наистина ми се трува така. Благодаря, че направи това място по-реално от точката върху глобуса!
won
18 Apr 2010 @ 22:09
Първата снимка си е N1 - Духът на стопа си заснел!
M
18 Apr 2010 @ 22:03
Снимка №20 е като от друга планета
minimiro
18 Apr 2010 @ 21:12
Яко
Да ти стигне дисковото място и батериите да ти удържат дано
pepa
18 Apr 2010 @ 13:57
Много харесвам лунните ти пейзажи. Създават усещане за безкрайност и вечност.
Поразходи се още из Южна Америка, не вземай самолет сега, когато в Европа вилнее вулканичният облак и всички полети са спрени:)
ALBIREO
08 May 2010 @ 22:07
Еее - местата прези които си минал са страхотни. Може би защото седейки вкъщи, слушайки приятна музика, хапвайки и пийвайки ми изглежда готино, но ако се наложи 2-3 (или повече) дни да се мотая из тази пустощ, знам ли…
Някой ден ще опитам!
Bibata
22 Apr 2010 @ 11:18
Страхотно!!! Уникални кадри и разкази!
Rosie
20 Apr 2010 @ 11:37
Е тоя разказ ми беше най-интересния и забавен за четене :)) При теб не е било така докато си преминавал през тея Лунни безкрайности ама много готино си го описал,чак си те представих как си кибичиш в средата на нищото и си мислиш тея мисли :)))
Mesecina
19 Apr 2010 @ 23:33
Снимките са невероятно красиви, не приличат на нищо което съм виждала, но придружени с разказ са много по-реалистични отколкото просто само снимки в нет-а. Поздрави и късмет
altea
19 Apr 2010 @ 07:30
Наистина лунни пейзажи, но ето че и там живеят хора и оцеляват. А тук при толкова природни дадености сме само преди Албания (и в това не съм съвсем сигурна).
“Пустинята Атакама” - звучи романтично и от снимките наистина ми се трува така. Благодаря, че направи това място по-реално от точката върху глобуса!
won
18 Apr 2010 @ 22:09
Първата снимка си е N1 - Духът на стопа си заснел!
M
18 Apr 2010 @ 22:03
Снимка №20 е като от друга планета
minimiro
18 Apr 2010 @ 21:12
Яко
Да ти стигне дисковото място и батериите да ти удържат дано
pepa
18 Apr 2010 @ 13:57
Много харесвам лунните ти пейзажи. Създават усещане за безкрайност и вечност.
Поразходи се още из Южна Америка, не вземай самолет сега, когато в Европа вилнее вулканичният облак и всички полети са спрени:)