Още едно нощно пътуване, което започна в 4 след обяд и този път продължи “само” 13 часа. Като по традиция спирахме безброй пъти - къде заради нови пътници, къде за товарене и разтоварване на торби, денкове и вързопи, къде за удовлетворяване на физически нужди, били те входящи или изходящи. Предвидливо бях се наместил на най-предната седалка, за да се чувствам по-удобно, но и това не помогна особено да спя по-добре. … »
Скоро, седнали на първата седалка под звуците на някаква дива боливийска музика, излизаща от гъгнещите тонколонки над шофьора се заклатушкахме по неасфалтирания път към Потоси. Тъкмо скуката да налегне пътниците на полупразния автобус, когато ненадейно спряхме на средата на нищото до голям гьол край пътя. … »
Когато споделих на един аржентинец в хостела в Салта, че смятам да прекарам един месец в Боливия, той с учудване ме попита какво ще правя толкова много време. Сега, когато тя е вече зад гърба ми, мога да кажа, че дори два месеца не бяха достатъчни да видя всичко, което искам, а то е далеч по-малко от всичко, което може да се види. … »