Ваканция
Здравейте приятели, мисля, че е време да направя едно важно изявление.
В последния месец се чувствам пренаситен от всичките видяни красоти и изморен от постоянно движение, и промяна. Усещам също, че стимулът и желанието ми за откриване на нови места, и приключения е значително намалял. Затова, след дълги размисли реших, че не е добра идея да продължавам пътешествието, тъй като няма да му се насладя достатъчно. Смятам, че е време да се прибера в България за известно време, през което да постоя на едно място, да си почина и да се презаредя. Това ще стане съвсем скоро, на 22 юли.
Прибирането ми съвсем не означава край на пътешествието. Все още нямам конкретни планове, но имам някои идеи и съм сигурен, че едва ли ще минат повече от няколко месеца, преди някоя от тях да изплува на повърхността и да запали с нова искра желанието ми за приключения. Както се казва - “Oчаквайте пряко включване”.
Това също така не означава, че трябва да спрете да следите сайта. Има още доста, което остава да видите - много приключения и зашеметяващи планини от Боливия и Перу. След прибирането си планувам да направя и голяма изложба, но за това по-късно, когато се уредят нещата.
Искам да изкажа ОГРОМНИТЕ си БЛАГОДАРНОСТИ към всички, които ме подкрепиха - финансово, с преводи, преписи, с разпространяване на сайта ми или с положителни коментари. Приятели, тази помощ наистина беше от голямо значение за мен.
Отново Ви благодаря !!!
А за сега ви пожелавам приятно четене на новата, четвърта част на разказа за Боливия. (по-долу)
usera
02 сеп 2010 @ 11:41
Какво реши? Ще продължаваш ли с пътешествието, кога и от къде точно?
Даниел
26 юли 2010 @ 19:21
Здравей,благодаря за отговора.Изцяло съм съгласен с това което си написал.Извинявай,ако съм те обидил или затова,че ти загубих малко време.Ще радвам ако се видим на живо и се запознаем.Поздрави.
itilien
25 юли 2010 @ 00:16
taan4eto, ами аз и в момента съм в София и има къде да стоя, това не е проблем. Само не знам колко време още ще стоя тука преди да си ида към село. Я ми драсни един мейл(там в “За мен” го има) да ми обадиш коя е съквартирантката ти и да видим дали можем да се разберем нещо.
taan4eto
24 юли 2010 @ 22:43
От мен браво, че си последвал чувствата си и си взел решение за ваканция!
Със сигурност имаш нужда от време и почивка, за да осмислиш всичко… то на мен вече ми прелива дшата от снимки и емоции само като ти чета пътеписите, та какво остава като си го преживял…
Изложбата ще е страхотен успех, убедена съм!
В тази връзка, ако имаш престой в София, със съквартирантката ми (която се оказа, че те познава) те каним на гости!
Имаме свободна стая (след края на седмицата) и ще ни бъде много приятно и уютно в твоята компания! Естествено, ще трябва много да разказваш и да показваш снимкииии 
Хайде, много успехи!
won
24 юли 2010 @ 14:21
Даниел, не си му “в обувките” и на километрите, които е извървял! Когато направиш нещо такова или по-добро, тогава сподели пак.
А и не си го командировал (с пътни, дневни) на околосветско пътешествие , за да имаш претенции!
itilien
23 юли 2010 @ 22:32
Даниел, когато попътуваш повечко и за по-дълго, тогава ще разбереш как и най-красивите неща спират да правят впечатление. Правят ти впечатление, но не такова, каквото трябва да ти направят и каквото биха ти направили в началото. Ако сега изведнъж хванеш един самолет и идеш в Еквадор, сигурно ще получиш културен шок и всичко ще ти изглежда невероятно интересно. Ако обаче минеш през Аржентина, Боливия и Перу, когато стигнеш в Еквадор ще установиш, че вече си виждал повечето неща в другите държави и те не ти правят вече толкова впечатление. Ако видиш за първи път някой от вулканите в Еквадор ще е същото, сигурно ще се накефиш максимално. Но когато си видял 2/3 от Андите, включително най-красивите им части, включително не знам си колко други вулкана, поредния вулкан няма да те впечатли, макар сам по себе си да е красив, защото си виждал вече много подобни, а и по-красиви неща. Ако си чел пътеписите, не би си и задал въпроса защо може да съм изморен от постоянното движение.
Но наистина няма нужда да ти обяснявам, когато сам натрупаш опит, ще разбереш.
А това как ще наричам пътешествието едва ли е толкова важно. Това, че съм се върнал в България, не означава, че не е околосветско, защото не съм чел още правила, по които се определя кое пътешествие точно е околосветско. Дали това което обикаля в кръг около планетата, дали това което обикаля последователно континентите. Ами в коя посока трябва да се обикаля ? Ами ако приемем, че трябва да минеш през всички държави в света ? Къде пише дали околосветските пътешествия могат да бъдат прекъсвани и поетапни или не ? Също така никъде не пише, че началната идея не може да бъде една, а крайният резултат друг. Никъде не пише и че трябва да упорствам, за да правя нещо, което в момента не искам да направя по очевидни причини, само за да мога да кажа, че съм изпълнил началния план. Дори бих съжалил човек, който върви срещу собствените си възгледи, желания и чувства, само за да се изпъчи и каже “гледай, аз изпълних плана”, само заради едното изпълнение. Нищо че началния план е правен преди да се натрупа опита от самото пътуване. А пътуването е за това да видиш други светове и животи, красиви места, да се насладиш на новото и непривичното. И не е важно колко километра си минал и в каква посока си ги изминал, дали наведнъж или на няколко пъти, а впечатленията и опита, получен от преживяното. И колкото те са по-силни и по-ярки, толкова по-добре. Точно затова не си струва да се убиват със събирането им насила. Защото убиеш ли ги, от пътуването ти няма да остане нищо.
И ако ти си бил впечатлен от думата “околосветско”, значи прекалено лесно се впечатляваш от нещо, които само по себе си не е впечатляващо, защото всеки ден има някой, който ги прави някъде по света.
И ако ти си разочарован от името, явно съдържанието ти е убегнало или въобще не те е интересувало. Но се радвам, че повечето читатели са получили нещо от пътешествието ми и мислят другояче.
Даниел
23 юли 2010 @ 21:47
Всъщност не ми отговаряй ,защото няма значение.Следващият път като тръгнеш на пътешствие не го наричай околосветско,ами върви и докъдето стигнеш(докъдето имаш пари или докато ти правят впечатление красивите неща).За последното вероятността да ти се случи отново се увеличава с всяко следващо пътешествие.
Даниел
23 юли 2010 @ 21:40
Извинявай,но неразбирам как така и най-красивите неща спират да ти правят впечатление?
itilien
23 юли 2010 @ 08:48
Daniel, прочети мнението на Сашо и Месечина, те добре са разбрали всичко, няма смисъл да го повтарям. Няма мисии тук. Когато дори и най-красивите неща започнат да не ти правят впечатление, трябва да спреш.
Сашо
22 юли 2010 @ 10:09
Малко странно ми звучат изказванията ” лесно е да се завърнеш, трудно е да продължиш и да устискаш до край”. Едно пътешествие не е устискване до край и мъка безкрай а удоволствие от пътя. Когато удоволствието изчезне, се губи и смисъла на самото пътуване. Разбирам, че някои от нас са създадени за да съветват всеки за щяло и нещяло но може би трябва да се опитваме да ограничим този си инстинкт. Всеки е свободен да възприема света според собствените си възприятия. И без това от малки ни слагат в рамки от правила и страхове и измислени клишета от сорта “важното е да устискаш докрай”.
Иване, харесва ми начина ти на разказване и уловените мигове, с радост ще дойда и на изложбата, сигурен съм, че ще е впечатляваща.
Mesecina
21 юли 2010 @ 22:34
Много добро решение според мене. Не че няма да ми липсват пътеписите и снимките ти, но ми се струва, че в началото всичко почва с по-голям ентусиазъм, всяка случка е по-впечатляваща и вдъхновяваща е и повече се помни, докато с времето усещанията към “ново” се притъпяват донякъде. Може и да греша, но мисля, че този ефект може да се забележи по пътеписите ти. Ако наистина ти е харесало, не мисля, че рутината тук може да те спре да тръгнеш пак, след като споделиш и осмислиш на спокойствие това което си видял, а за следващото тръгване ще можеш да си по-подготвен
Поздрави
Daniel
20 юли 2010 @ 09:17
Всепак помисли още веднъж преди да потеглиш обратно към БГ.След време и да решиш да продължиш вече ншма да е същото.Съжалявам за прекъсването на това пътешествие,от всичко,което прочетох за теб през последните месеци вярвах,че ще успееш до край независимо от трудностите.Каквато и причина да изтъкнеш за завръщането си,мисля,че ще звучи като търсене на оправдание за една неизпълнена мисия.Помисли отново,все пак най-лесно е да се завърнеш,трудното е да продължиш и да устискаш до край.
Duza
12 юли 2010 @ 13:47
В Горна Оряховица има изложбена зала , ще се радваме ако покажеш “бижутата” и там !А е и близо до родното ти местенце
!
БЕЗАВАРИЙНО ПРИБИРАНЕ и ПРИЯТНА ПОЧИВКА !
Ivan
09 юли 2010 @ 20:15
Може би имаш нужда от спътник, огледай се и се ослушай докато си в БГ. Ти изкара 10 месеца сам, верно е че срещаш хора и спиш от време на време при някой и не се чувстваш самотен, но удоволсвието да сте двама(повече и то българи би довело до дрязги) би направило пътешествието по-приятно.
itilien
09 юли 2010 @ 19:45
Юлиян, kakwoto i da stane, wajnoto e da me kefi. Nqmam namerenie da prawq neshto nasila, samo zashtoto taka sym go bil zamislil w nachaloto i zashtoto moje i da nqmam druga wyzmojnost da go naprawq.
Towa e wse edno da si se naql do pryswane w restoranta i da ti predlagat oshte neshto, koeto ne si opitwal. Smqtam che e po-dobre da ne se nasilwash da go izqdesh bez da ti naprawi kef, a da izchakash da ogladneesh otnowo i da mu se nasladish napylno. A az shte ogladneq
Юлиян
09 юли 2010 @ 19:31
Иване и аз съм от тези на които ще им липсват твоите пътеписи.
И аз преди пътувах като теб, но след като обиколих доста свят, след една такава “пауза” вече повече от 8 години не ми се тръгва наникъде. Все си замислям разни маршрути, но все ги отлагам :).
Прибереш ли сега бъди сигурен, че едва ли някога ще осъществиш първоначалния си замисъл. Човек се променя с годините, особено след като е видял доста.
ALBIREO
09 юли 2010 @ 18:13
Щом си решил да се прибираш - с нетърпение чакам да го направиш, за да разкажеш наживо всичко, за което не си писал тук.
Излишно е да казвам, че следих с голям интерес (като всички читатели на блога ти), как протича пътешествието ти и ще се радвам да има втора част, която да е дори още по-интересна за теб и респективно за нас.
doychev
09 юли 2010 @ 12:24
Мен също ме вдъхнови - с жена ми замислихме един преход Ком - Емине, само да поотрасне малко малката, да може спокойно да я оставиме на бабата и тръгваме
Ще ми липсват приключенията ти , но очаквам бързо включване отново . Успех каквото и да си замислил ! 
Точка
09 юли 2010 @ 09:16
Успех - в каквато и посока да поемеш.
И дано още някой, четящ тук, намери вдъхновение и кураж да случи мечтите си.
itilien
08 юли 2010 @ 21:58
Ami dosta neshta nauchih, no smqtam, che pyrwo e dobre da mine malko wreme na spokojstwie, za da se izbistrqt wsichki wpechatleniq i spomeni, predi da si prawq okonchatelni izwodi.