umoren ами още в началото на боливийските разкази съм написал защо. Перу не е много различно от Боливия. Първо, за да хванеш стоп, трябва да излезеш извън населеното място, което почти винаги не е много лека работа. После трябва да чакаш някой да ти спре. Имайки предвид малкия брой превозни средства по пътищата и това, че който и да ти спре най-вероятно ще ти иска пари, прави стопа безсмислен. Да не говорим, че по автобусите понякога е доста интересно. Но на мен стилът на пътуването ми се промени много след като влязох в Боливия и особено в Перу. Вече си набелязвах точки и пътувах от точка до точка. И отново да наблегна - в тези държави превозните средства са много малки и всеки си плаща на каквото и да се вози - автобус, кола, камион. Дори бедните хора си плащат като ги качи някой.
И накрая - стопът не ми е бил самоцел.
umoren
27 Oct 2010 @ 07:36
Защо вече не ползваш автостоп?От доста време само на автобуси се качваш,дори не опитваш на стоп!
Duza
18 Aug 2010 @ 08:03
От видяните снимки тук мен нищо не ме разочарова , отнова са със спиращи дъха гледки !!!
admin
13 Aug 2010 @ 12:10
Заместига ги кравите и овцете Не знам защо, но по тия ширини лами не се срещат.
won
13 Aug 2010 @ 11:59
Супер снимки и пътепис!
Снимка #15 е като картина на импресионист!
Имам и въпрос: къде изчезнаха ламите и техните роднини?:)
si
13 Aug 2010 @ 04:26
Interesen razkaz i super snimki - za poreden pat.
admin
12 Aug 2010 @ 20:07
Ех, бързайки да напиша разказа, забравих да сложа есенцията му - никога не тръгвайте за седмица в планината само с ориз и макарони!!! Когато гледах как австрийците нагъват салам и сирене аха аха и да ми тръгнат лигите.
admin
27 Oct 2010 @ 14:15
umoren ами още в началото на боливийските разкази съм написал защо. Перу не е много различно от Боливия. Първо, за да хванеш стоп, трябва да излезеш извън населеното място, което почти винаги не е много лека работа. После трябва да чакаш някой да ти спре. Имайки предвид малкия брой превозни средства по пътищата и това, че който и да ти спре най-вероятно ще ти иска пари, прави стопа безсмислен. Да не говорим, че по автобусите понякога е доста интересно. Но на мен стилът на пътуването ми се промени много след като влязох в Боливия и особено в Перу. Вече си набелязвах точки и пътувах от точка до точка. И отново да наблегна - в тези държави превозните средства са много малки и всеки си плаща на каквото и да се вози - автобус, кола, камион. Дори бедните хора си плащат като ги качи някой.
И накрая - стопът не ми е бил самоцел.
umoren
27 Oct 2010 @ 07:36
Защо вече не ползваш автостоп?От доста време само на автобуси се качваш,дори не опитваш на стоп!
Duza
18 Aug 2010 @ 08:03
От видяните снимки тук мен нищо не ме разочарова
, отнова са със спиращи дъха гледки !!!
admin
13 Aug 2010 @ 12:10
Заместига ги кравите и овцете
Не знам защо, но по тия ширини лами не се срещат.
won
13 Aug 2010 @ 11:59
Супер снимки и пътепис!
Снимка #15 е като картина на импресионист!
Имам и въпрос: къде изчезнаха ламите и техните роднини?:)
si
13 Aug 2010 @ 04:26
Interesen razkaz i super snimki - za poreden pat.
admin
12 Aug 2010 @ 20:07
Ех, бързайки да напиша разказа, забравих да сложа есенцията му - никога не тръгвайте за седмица в планината само с ориз и макарони!!! Когато гледах как австрийците нагъват салам и сирене аха аха и да ми тръгнат лигите.