Анкета
Здравейте приятели!
Реших да направя една анкета, която да ми даде малко систематизирана представа за интересите и мненията на Вас, читателите ми. Тази анкета би помогнала много за съставянето на бъдещите ми планове, затова ви моля, да и отделите 5 минути и да я попълните. Колкото повече отговорили, толкова по-пълна представа ще получа. Въпросите са 10 и смятам, че са доста бързи, лесни и конкретни. За съжаление всички плъгини, които пробвах ми правеха проблеми и се принудих да направя анкетата в специализиран сайт, чийто свободен акаунт ми позволява да пусна единствено 10 въпроса и да получа само 100 отговора на месец. Така че, който превари, той ще натовари 
Анкетата е анонимна (какво добро клише), така че дори тези от Вас, които само четат, а никога не пишат коментари в сайта спокойно могат да се включат в нея. Надявам се, че ще се съберат стотина редовни читателя, които да дадат мнението си по тези наболели за мен въпроси :)). Трябва само да цъкнете ей тук долу на сивичкото
Предварително Ви благодаря много!
Катя
31 авг 2010 @ 12:51
Здравей, Иване.
Погледнах анкетата, но няма да я попълвам, защото в част от въпросите не мога да се впиша - според теб приятелите ти от къде са научили за пътешествието и сайта ти? Друг въпрос: Какво ме е впечатлило, че да реша да следя сайта ти?
Аз лично бих те следила където и да отидеш, и каквото и да правиш. А разказите за планини са ми любими. Не бих се отказала и от описанията на градове, села, хора, отношения .. каквото се сетиш ми е интересно.
Ние с теб си говорихме малко, преди да си дойдеш (или още не си се прибрал?). Не бих могла да знам напълно мотивите ти “за” и “против” връщането или оставането. Знаеш си ги само ти, както надеждите, мечтите и всичко останало, което си е вътре в теб. Съвети не е хубаво да се дават, най-добре е ти сам да си прецениш, без да се влияеш от никой. И преди всичко не се колебай (дори и да е трудно).
Поздрави!
Александър
30 авг 2010 @ 23:36
За сайта научих от друг пътешественически сайт - от fireinside.bg на Коста Атанасов. Не си спомням дали беше от разказите на Коста или в някой от коментарите.
В началото проверявах за новини всеки ден. След това постепенно усетих ритъма на появяване на разказите и разредих проверките. предполагам, че така е станал спада на посещенията. Ако имаш 500-600 верни читатели и още 50-100 случайно минаващи, цифрите излизат. Броят на случайните остава постоянен, но тези дето сме проверявали всеки ден, сме разредили проверките на веднъж седмично някъде.
Затова мисля, че броят на верните читатели не се е променил през месеците.
Относно идеята за книга - харесва ми. Аз обичам да чета пътеписи. Просто не мога да пътувам толкова често колкото ми се иска. Компенсирам с четене за чуждите пътувания. А и даже когато чета за места, където съм ходил, откривам много нови неща.
Относно параметрите на книгата - ами ако има две версии - с твърди и меки корици ще е най-добре. В моят кръг познати често се купуват книги за подаръци. По-често това са пътеписи или от тип енциклопедии, като примерно “500 природни забележителносто по света”. За подаръци се купуват издания с твърди корици с цена до 50 лева. Е понякога и малко по-скъпи. Обема им е около 400 страници, формат 20х25 или подобен. Качество на печата - по-добро от масовото. Подарявани са ми и няколко с по-голям формат и цена, както и аз веднъж подарих подобна, но това са изключения.
За себе си обикновено купувам книги с цена до 30 лева за описаният по-горе обем и формат. Не ме смущават меките корици, стига печата да е на по-добро от весникарското качество.
По съдържанието - ами повече снимки и мен подробностите не ме смущават. Харесвах повече частта тип “дневник”, където са описани разни битовизми. Цялостните разкази са с друга ценност. Те наистина дават предствава за обекта, но се губи съпреживяването. Поне при мен е така. Е аз не съм критерий. Напиши я както си я усещаш.
Та книгата, ако излезе, бих си я купил. Обичам допира на томчето.
Даже да съдържа само пътуването в Латинска Америка.
Това е относно книгата.
И не виждам нищо лошо в стремежа да се продаде добре това пътуване. Ако исакме да има второ, то трябва да се финансира. Ако пътеписа за първото осигури финансите, това е напълно естествено и логично.
Аз
28 авг 2010 @ 15:19
Иване, не съм пътешествала като тебе, не знам дали и бих го направила някога по този начин. Сигурна съм, че нито е толкова лесно, нито е като да отседнеш в пет звезден хотел, дори си мисля че трудните моменти може и да са били повече от веселите. Аз съм от тези, които са те подкрепили скромно и нямаше и да напиша в този сайт, ако не бяха злобните коментари, с които се сблъсках напоследък тук. Тъжно ми е и неразбираемо какви сме хората…но само мога да кажа, че за мен, ако можеш да дадеш 30лв за да помогнеш една мечта да се осъществи е все едно да направиш малко добро за нчкого. Да ти кажа, ако забогатееш и станеш известен преследвайки мечтата си, само ще се радвам за тебе, много ще ми е кеф дори! Защото няма да си като всичките тия, които злобеят и им се иска, ама не им стиска.
Успех!
itilien
28 авг 2010 @ 02:08
Е951, аз не си спомням да съм продавал нещо на вас, читателите, че да се приемаш като клиент. Спомням си обаче, че съм написал над 50 пътеписа, които сигурно надхвърлят обема на един нормален роман. А знаеш ли също колко труд са хвърлили няколко приятели, за да стигнат разказите до вас ? А знаеш ли колко по-лесно би било и за мен, и за тях да забравя за молива, и тетрадката, и да не пиша нищо?
Не разбирам как реши, че искам да пътувам на чужд гръб? Явно дори не си внимкнал в целта на анкетата, която целеше да ми покаже какви са интересите на читателите и как бих могъл да ги съгласувам по най-добър начин с моите, така че да мога да намеря някой спонсор. А доколкото съм запознат със идеите и механизмите на спонсорството, то едва ли би могло да бъде наречено “на чужд гръб”. Също така исках да разбера дали има смисъл да правя книга.
Вярно е, че всеки се бори за различни неща. Само не знам защо си мислиш, че всички трябва да се борят по един и същ начин и особено чрез 2-3 годишно стискане на зъби. Колко ли години трябва да стискат зъби в офиса участниците в експедициите, които тръгват да изкачват Еверест примерно?
Иначе ако толкова ти се четат секс истории, спокойно можеш да потърсиш специализираните издания по реповете. Не са скъпи, пък и там няма да те занимават с анкети.
Обективен, “момчето” е амен амен на 30 години и май има достатъчно акъл в главата, за да реши какво иска и какво може да прави, а не да слуша някой, който се е представил като “Обективен”. Освен това, дори и представа си нямаш колко неща може да прави момчето.
Обективен
26 авг 2010 @ 09:23
Бе кви хейтъри, само на няколко човека тук ни пука за момчето и takiwa kato Пуф-паф не са от тях
Puf-paf
25 авг 2010 @ 17:16
Ае стига глупости… Прекалено груби сте, отвратително…
Дай да има некой да направи нещо нестандартно и винаги ще има емнайсе човека да го нападнат, стига ебаси… Човекът е доказал, че иска ли нещо го прави!!! Тва, че търси варианти няма нищо лошо, а е похвално и трябва да се поощрява завистливи хейтъри…
Иване, опитай се някак да подминеш тея злобни неща… вероятно е нормално да ги има… неприятно е…. опитай да игнорираш и не позволявай да те разколебаят…
Е951
25 авг 2010 @ 13:17
Temuchin, е прав. Станал си комерсиален !
Преди това ти е било мечта за която сам си събра пари и тръгна, а сега явно ти е харесало и искаш да го правиш постоянно за чужда сметка.
Нас читетелите обърна в кленти на които пускаш анкети. Поработи, поизпоти се постискай зъби и след 2-3 години замини пак. Всички искаме различни неща, но се борим за тях.
Ако искаш може да пращаме пари да си взимеш и по някой компаньонка за да четем и секс истории.
si
24 авг 2010 @ 05:01
Dani,greshish ,sireneto veche goni desette leva,haha. A nie veche chakame nov razkaz i oshte snimki.Dano da se poyaviat skoro.
dani
23 авг 2010 @ 19:39
Възхищавам се на умението ти да се справяш при такъв малък бюджет. Учудвам се на мнението на Temuchin. Без пари !? Ще останат само панталоните :). Надявам се успешно да решиш финансовия проблем.За съжаление без пари е само сиренето…и т н. Мисля, че ние, които следихме пътешествието и се наслаждаваме на прекрасните места трябва да помогнем- колкото можем.
itilien
22 авг 2010 @ 13:51
Temuchin, ами ако можеш да пътешестваш без пари - давай, ние ще четем
Temuchin
21 авг 2010 @ 08:52
Много мислиш за пари! Тези неща не се правят с цел печалба, а ти май това търсиш!
Ves
16 авг 2010 @ 09:04
Привет :),
Наистина ми харесва стила на разказите ти, не се чуди много какво се харесва на хората - всички са с различни изисквания. Силата на твоите разкази е в неподправеността и искреността, затова е важно наистина да пишеш когато имаш вдъхновение - то и със снимките е така.
Иначе мисля, че както човек си купува книга която вече е чел от приятел или онлайн, така може да си купи твойте разкази и снимки едно към едно за да ги има. Успех и по-малко компромиси, както досега!
SAMOTNIQT_VOIN
15 авг 2010 @ 14:41
Itilen, за теб научих от сайта на Коста Атанасов, fireinside.bg , оттогава почнах да те чета.
Вярно, като стигнах о края на пътеписите спрях, но все пак влизам отвреме навреме да видя не си ли качил нещо ново. Въпрекиче живота ме завъртя, не съм те забравил.{:
По темата за книгата- наистина за нас зависи и колко е “дебела”. Все пак зависи много какво си описал вътре, количеството на снимките… Ето, например, наскоро си поръчах от България /живея в Испания/ двата тома на Соня и Александър Пусен- “Да прекосиш Африка”. Двата тома са около 800 страници общо /плюс снимки/ и ми излязоха към 30 лева /без разходите по изпращането, разбира се/. Честно казано бих платил и двойна цена за подобна книга, защото…вярно, има го в интернет, чел съм го…но пък не е ли да погалиш корицата и да разгърнеш страниците, докато си се опънал на кафе с лулата в ръка…
Естествено, аз не съм много добър пример за теб, живея извън България и възможностите ми са други… Но лично аз бих дал 50 евро за подобна книга.
Още нещо- вярно, че ме впечатли метода ти на пътуване, но дори да не беше на стоп- пак бих те чел. Просто ти разбираш какво е пътешествие и за какво се прави. Не просто да отидеш на туристическите обекти и да кажеш- “Ей, и тук бях”.
Разказите ти са интересни, макар че би ми харесало да има повече контакти и впечатления от местното население, понякога задълбаваш много само в природата. /Май сем. Пусенови са ми виновни за това…/
А за банерите на гоогле…грозни са, ама ако така печелиш по нещичко, аз бих ги натискал редовно за да бутна едно рамо.
itilien
15 авг 2010 @ 00:17
marinero, хималаите ми се виждат много подобни на планините в перу. Поне от снимките, които съм разглеждал до около 4000 метра изглеждат като стръмни хълмове, покрити със жълти треви и дървета, нагоре почва каменистата част и накрая са белите върхове. Единствената разлика са мащабите - в Хималаите са по-големи, а и хората, които живеят там са различни. Та затова някак в момента не ме влекат толкова силно, точно заради това подобие.
marinero
14 авг 2010 @ 20:15
Привет itilien, следя пътешествието още от етапа на подготовката преди да направиш сайта и когато още много хора те мотивираха със съмненията си, че ще успееш. За щастие аз съм от хората които живеят за планината и всички точки по маршрута ти бяха безкрайно интересни за мен. Силно се надявам следващата дестинация към която ще поемеш/в това не се съмнявам/ да е Хималаите. Няма човек обичащ планините който да не е мечтал за тях. Иначе аз все още се задоволявам с българските планини, като продължавам да се удивлявам, че въпреки неистовите усилия на простотията да овладее всичко, все още има обширни области в които трудно може да се каже, че е стъпвал човешки крак. По темата за подсигуряването на финансови средства за следващи пътувания се изказаха хора с много опит и познания, затова просто ще дам личното си мнение - мисля, че най-удачен би бил варианта да комбинираш в малък мащаб всички медии за диструбиция - книга, изложба и контакти със специализираните издания. Вярно е, че пазарът ни е силно ограничен и като мащаб и като средства, но пък вече имаш безценен опит в планирането с това пътешествие и ще имаш по ясна преценка по всички предстоящи въпроси. Поздравления и на добър път накъдето и да те отвее вятъра.
П.С. И аз се възхищавам на уменията на Юри да пътешества и пише, направо си е гуру в областта на историята и географията
admin
13 авг 2010 @ 19:21
Жоро, де е тая статия, форума им е голям, не мога да го претърся целия.
Bibata
13 авг 2010 @ 17:58
“Та така… избрах да направя пътешествието така, че да бъде интересно за мен, а не да се съобразявам с многостранните интереси на публиката”
Mного правилна нагласа!!! Това си е твоят път, твоята реализация, твоята мечта…редно е да е през твоите очи. Ако започнеш да се съобразяваш със всички (което така или иначе е невъзможно) пътуването ти в един момент ще се превърне в робуване на нечии интереси, които надали ще се припокриват с твоите, сиреч ще стане едва ли не по задължение. Аз доколкото усещам свободолюбивият ти дух това ще означава мъчение за теб. Продължавай да следваш себе си! Анкетата може да ти послужи наистина за реферънс, но до там. Успех!
Жоро, Авиньон
13 авг 2010 @ 17:37
Относно спонсорството - виж в офроуд-форума има интересна статия на тази тема
won
13 авг 2010 @ 12:39
Ако беше обиколил още 50 града и пътеписите бяха за тях, дали нямаше да ни омръзне?
Точно това, че правиш, каквото ти харесва и те предизвиква, дава душа и огън на разказите ти.
Винаги ще има доволни и недоволни, но ти не пишеш пътеводител. Прави кавото ти харесв, пък да става каквото ще!
Спонсори търси сред фирми, които се занимават с екипировка; фотографска техника и аксесоари; туроператори, които организират трекинги или пътешествия до по-непопулярни у нас дестинации.
Успех!:)
admin
13 авг 2010 @ 12:11
а, между другото, не искам да ви отчайвам, но остават още три пътеписа и два от тях ще са пак за планина