Малко статистика с елементи на разсъждение
Реших да направя малко бакалски сметки относно това колко съм похарчил и за какво. Тази статистика най-вероятно ще е интересна за повечето от вас, затова реших да я публикувам. Въпреки, че е малко неудобно за смятане ще работя с долари, тъй като дебитната ми карта е в долари.
Храна 1565$
Нощувки: 377$
Аржентина: 70$ (9 нощувки)
Чили: 35$ (4 нощувки)
Боливия: 80$ (23 нощувки)
Перу: 140$ (37 нощувки)
Еквадор: 47$ (9 нощувки )
транспорт:
264$
Аржентина и Чили: 60$ (3 автобуса)
Боливия: 62$ (22 автобуса)
Перу: 133$ (20 автобуса)
Еквадор: 14$ (2 автобуса)
допълнителни разходи: 698$
30$ вход за торес дел пайне, 90$ рафтинг, 155 $ за обиколка на Алтиплано, 120$ изкачване на Уайна Потоси, 44$ наем за екипировка за изкачване на Илимани, 35 $ транспорт до Мачу Пикчу, 45$ вход за Мачу Пикчу, 40$ вход за Кордилера Бланка, 30$ вход Кордилера Уайуаш, 13$ наем за екипировка за изкачване на Писко, 6$ за входове на други две места, 30$ глоба за превишен престой в Перу, 32$ за удължаване на боливийска виза, 28$ за летищна такса в Еквадор
Сумарно похарчени: 2870 $
Отделните суми по левове е трудно да се кажат, тъй като доларът си менеше курса, но като цяло тези 2870$ отговарят на около 4400 лева.
Сега малко разсъждения по цифрите.
Европа я пропускаме напълно от сметките, защото съм похарчил 3 лева за транспорт, 2 лева за храна и 12 лева за един сак. Затова минаваме направо към Южна Америка. Престоят ми там беше от 7 ноември до 22 юли, което прави 258 дни.
Храна: 1565/258 = 6,06$ дневно. Вижда се, че само сумата за храна надхвърля запланувания дневен бюджет от 5$. Защо е така? Ами поради 2 основни фактора. Първият е, че храната в Аржентина и особено в Чили се оказа много по-скъпа, отколкото си мислех. На тези места въпреки, че карах с крайно мизерна и евтина храна, пак надхвърлях 5 доларовия бюджет. И това беше в продължение на 4 месеца. От друга страна в Боливия и Перу храната беше евтина (особено в Боливия), но ми беше писнало от мизерстване, поради което взех да ям сериозно, при това добра храна (е, колко е добра е друг въпрос де, но печеното пиле изглежда доста добре на фона на мизерен аржентински кремвирш). Също така започнах систематично да посещавам сладкарници в Перу, което допринасяше за вдигането на дневния бюджет с по 1,5 - 2 долара. Увеличих и консумацията на плодове(през последните две седмици в перу изяждах по кило плодове на ден), което също качваше по един долар.
Нощувки - от 258 дни на континента съм прекарал 82 нощи в хостели и 17 нощи в местни хора. Останалите 159 нощи (около 62%) съм прекарал къмпингувайки (не ми се прави статистика колко нощи в палатка, колко на открито, колко под навес, изоставени къщи, канавки под пътя, пътувайки в автобуси). От разпределението по държави се вижда, че в първите 4 месеца, през които сменях постоянно Аржентина и Чили имам общо 13 нощувки на хостел и въпросните 17 в местни хора. Или другояче казано 30 от общо 124 нощи, което прави 24% под покрив и 76% без. Това не е случайно, а следствие от факта, че цените на хостелите в тези две държави са доста високи (което може да се види от цифрите), а аз се опитвах да спестявам максимално. В следствие на тоя мазохизъм в мен се натрупа известна умора и когато влязох в боливийския рай, където нощувките бяха по 3 долара, рязко увеличих спането под покрив. Интересно е да се отбележи, че за 23 нощувки в Боливия съм дал почти същата сума колкото за 9 нощувки в Аржентина. За Перу важи същото - там имам още повече спане в хостел, главно заради вече съвсем увеличилия се мързел и умора от блъскане в планините. В Еквадор цените на хостелите се покачиха на 5 долара.
Транспорт. Забелязва се, че присъстват 3 автобуса в Аржентина и Чили. Това са автобусът, с който излязох от Буенос Айрес (4 долара), един автобус по Careterra Austral за 3 долара и над 40 доларовия автобус, с който преминах от Сан Педро де Атакама в Чили до Салта в Аржентина (когато цял ден никой не ме взе, а в паспорта ми имаше изходящ печат). С две думи - транспорта в Аржентина и Чили не е никак, ама никак евтин и затова там наистина си струва чакането на стоп. Обратно - за 22 автобуса в Боливия (не ми се смятат километрите и автобусочасовете, но са доста) съм дал само 62$. Имаше хора, които ме питаха защо съм спрял да стопирам. Ето го и директния отговор - ами просто няма смисъл. за 2 месеца интензивно обикаляне - 62 долара за транспорт. Ако стопираш няма да ти излезе безплатно, а само по-евтино. Да речем максимум 30-50% по-евтино. И очевидният и риторичен въпрос - струва ли си да се блъскаш да излизаш с километри от градовете и да чакаш с часове някой да ти спре (да се има предвид че трафика на някои места е изключително незабележим - примерно 4-5 превозни средства за 6 часа) само, за да спестиш 30-40 долара (за 2 месеца)? А на всичкото отгоре ще изпуснеш и безплатното шоу, което се разиграва във всеки един автобус
За Перу положението е подобно, но цените са малко по-високи. Всъщност няколко многочасови и сравнително луксозни автобуса отхвърлиха основната сума от перуанския транспорт (22 часовия Куско - Лима, 8 часовия Лима - Уарас и 8 часовия Уарас - Трухийо - общо 63$). Но за тези три отсечки по-евтина алтернатива нямаше.
В Еквадор стопът е възможен, макар и малко труден, но за малко оставащото ми време и разстояние не ми се занимаваше да опитвам.
А сега и за допълнителните разходи. Както се вижда, голяма част от тях са за входове на национални паркове. Тези разходи са си нужни, ако искаш да видиш красотите на планините. Обиколката с джип из Алтиплано е най-големия ми разход, но тя си струва 100%, защото това е единствения начин да се види тази уникално красива част на Боливия. Парите за Мачу Пикчу … без особени угризения бих го пропуснал, но въпреки това ми останаха приятни спомени от 24 километровото ходене край линията през тропичната гора, както и от лепкавата влага в хостела в Агуас Калиентес. Може би единствения разход, който не бих направил отново е за рафтинга по реката Футалеуфу в Патагония, който не ме впечатли изобщо. А разходът, който си заслужава най-много са 30-те долара вход за Торес дел Пайне.
Обобщено погледнато, пълният дневен бюджет, включващ и допълнителните разходи е приблизително 11$. Ако изключим допълнителните разходи и оставим само храна, нощувка и транспорт - 8,41$ дневно.
Разходите за самолети са: Мадрид - Буенос Айрес - 350 EUR, Guayaquil - Madrid 500 EUR, Madrid - Sofia 120 EUR или сумарно 970 EUR (1900 лева)
Пълна цена на пътешествието - около 6300 лева.
От тук може да се направи една съпоставка: пътешествието ми е излязло по около 700 лева на месец. Месечните ми разходи докато работех и живеех на квартира в София бяха около 650 лева. Толкова за мита, че пътешестването е скъпо удоволствие А якото е, че може да е и още по-евтино
Краен извод - при още по-спартански условия, особено през втората половина на пътешествието (то през първата нямаше накъде по-спартанско) разходите мога да се намалят с около 300-400 долара, а с отпадане на някои от допълнителните разходи (примерно рафтинга, алтиплано, изкачването на върхове) и с още 400-500 долара. Тоест пътешествието би могло да се направи и с около 2000 долара, макар и леко орязано откъм екстри.
А най-интересното от цялата работа е, че всичките тия числа ги извадих не от записки, а от спомените си. Нощувка по нощувка, автобус по автобус. И от всичките 47 автобуса не си спомнях добре цената само на 7-8. С какви глупости може да се напълни човешката глава а? А това, което най ми се губи е какво аджеба съм ял 4 месеца в Аржентина и Чили. В спомените ми се въртят кремвирши, хляб, някакви евтини кексове, dulce de leche… ама все си мисля, че човек няма как да оцелее толкова време на подобни боклуци… Ако трябва да дам обаче статистика за теглото си - май от 75 килограма в началото, по едно време беше стигнало до 65 и гащите ми маалко падаха
Mean
07 окт 2012 @ 12:36
Ванка, Голям си!
Georgi Lozev
09 фев 2011 @ 18:29
Razbora e mnogo dobre napraven i dokazva che s 5$ na den ne se jivee lesno, kogato si na chujdo miasto. Pozdravlenia!!!
SAMOTNIQT_VOIN
12 ное 2010 @ 18:55
Аз аз. Аз бях лудият. Ама пък нямах дисаги под ръка.
Лошото е, че докато е наканя да си купя ми разкрадаха колелото.
Пък после с мотор и…така…
admin
12 ное 2010 @ 18:35
Че кой е луд да върти с раница Има дисаги за целта
SAMOTNIQT_VOIN
12 ное 2010 @ 18:08
Напълно вярно. Затова едно такова пътуване няма начин да ми излезе толкова евтино.
Освен това съм и малко нещо чревоугодник. Съвсем спокойно, при нужда, мога да карам с малко и евтина храна. Но да ида на ново място и да не се навра по ресторантите да опитам кухнята им…цял живот има да се оплаквам после на себе си. {{{:
Между другото мотора позволява и пренос на повечко багаж, което увеличава удобствата.
Колелото също ми се е въртяло през ума, но ти сам посочи неудобствата му. Пък и предпочитам да ходя километри с 20кг раница на гръб, отколкото да въртя педалите с нея, от личен опит…
itilien
12 ное 2010 @ 15:53
Моторът те връзва в много отношения. Не само си прикован към пътищата, ами трябва постоянно да му береш грижата. Особено в градовете е трудно, защото трябва да търсиш къде да го прибереш. Освен това оскъпява много нещата заради гориво, застраховки, документи, ремонти, резервни части. По съм фен на колелата, но и те ограничават доста. Особено когато имаш кратка виза и много голяма държава, която да пресечеш. Нещата се обръщат на маратон. Ограничаваш силно контакта с хората заради въртенето на педалите.
SAMOTNIQT_VOIN
12 ное 2010 @ 15:26
Вярно, не ти е излязло скъпо, ако човек има спестени нужните пари. Но аз лично също не бих се навил да го направя по твоят начин. Предпочитам да го опитам с мотор, просто заради свободата на предвижването.
Вярно, мотора по свой си начин също те ограничава, не можеш да минеш по доста пътеки, където ти си се разходил…но все пак..
admin
11 ное 2010 @ 22:58
lubitel na patuwaniqta - аз надолу бях пуснал един коментар в тоя стил.
Иначе в Боливия и Перу - редовни стомашни проблеми. Разбирай гадничко разстройство с много газове и движение в червата. Общо взето един път на седмица, продължаващо от 1 до 2 дни Но до легло не съм стигал. Имах и едно хранително натравяне в планината, от което повърнах 5 пъти за 3 часа и ходих 2 пъти до тоалетната. Не можех да си стоя на краката и лежах и пъшках и дрямах цял ден в палатката. Пиех големи количества вода и чай от кока, канела и не знам какво още наръга вътре една баба колибарка. На другия ден макар и леко изтощен си хванах раницата и тръгнах към следващия 4800 метров проход.
Стоял съм и повече от 1 седмица некъпан. Къпал съм се на два пъти в ледени реки, тъй като съм карал около 20 дена само на палатка.
Чакал съм около 8 часа за стоп, вървял съм с 25 кила 23 км за един ден през пресечен терен, качвал съм 2000 метра за един ден с 20 кила на гърба. Кибицал съм 7 часа в пустинята без никаква сянка, горяло ми е лицето на няколко пъти доста кофти. Болели са ме крака, рамене. При това редовно.
Въобще всякакви екстри
Май наистина би било полезно да направя някакъв такъв пост.
lubitel na patuwaniqta
11 ное 2010 @ 22:29
Хубаво е че пускаш разбивка на разходите, нещо което повечето българи не биха направили. Но лошото е че много хора ще останат с впечатления, че с малко пари могат да направят подобно пътуване, а това въобще не е така. Само истински пътешественик знае защо го прави, би ял примерно цял месец само хляб и салам, би пил вода от кална локва, би спал на открито при дъжд и студ, дори и когато наблизо има нормално легло под покрив за няколко долара. А повечето хора не могат да асимилират какво е да вървиш много с раница на гръб и да не се къпеш седмица, или да се къпеш на брега на ледено езеро където хората наоколо те гледат с голямо учудване.
Честно казано не съм гледал по-голямата част от снимките ти, но би било добре към написаното по-горе да сложиш и няколко снимки, на това което си ял обикновено, местата където си спал и където си се къпал.
Пиша всичко това за да не се подлъже лесно някои които има някакъв авантюризъм в сърцето, но е “градско чедо”, защото много бързо би се сблъскал с твърдата реалност в някоя далечна държава, и би съжалил доста. Дори и махане и чакане на автостоп без успех за няколко часа би било непосилно за повечето хора.
А в БГ доста хора са свикнали да гледат само сумата под чертата и да си казват защо да не мога и аз, но не се замислят за нервите, рисковете и лишенията които ги очакват.
Искам да те питам срещна ли се с болести, особено чревни/стомашни инфекции, и как се оправи с тях ? Понеже някои от познатите ми обикаляли тази част на света са прекарвали по дни на легло с такива неща. Спомням си за филтъра за вода, но едва ли си пил само вода толкова месеци, а и храната понякога е доста опасна.
itilien
11 ное 2010 @ 12:33
Специално се запознах с нея, само че не намирам нищо общо между описаните субекти и мен
Дим Дуков
11 ное 2010 @ 11:16
Случайно да си чувал притчата за блудния син?
Защото приличаш на главния герой там само че без блудството, а само с разпътство..
itilien
09 ное 2010 @ 16:47
ittv - тоя блърб е прекалено скъп. 100 страници книга с транспортните разходи излиза към 30 долара, при това 18х18 см книжка и без да слагам никаква печалба за мен. Кой ще даде 50 лева за 100 страници книжле в което има снимки с размер на пощенски картички…
Таис
09 ное 2010 @ 16:09
Когато и да е…Успех и в това ти начинание ти желая!!!
itilien
09 ное 2010 @ 16:04
май натам Но няма да е веднага. Сигурно съвсем скоро ще обявя
Таис
09 ное 2010 @ 15:55
Що не съм на твоите години ;)…Ама като знам с какъв астамтичен пристъп изкачих Мусала…
Поне за Южна Америка си ги осъществил. От дете го мечатая Мачу Пикчу. А от както снимам - Патагония и Боливия са ми лелеяни дестинации.
Сега мечатая за Индия, Непал, Хималаите, Индонезия…Натам ли си тръгнал?
itilien
09 ное 2010 @ 15:02
Таис, не всичките мечти, не всичките
Май ще почвам подготовка за ново пътешествие
Таис
09 ное 2010 @ 14:24
Ивам, и аз имам питанка за Камино, къде можем да поговорим?
magnet
09 ное 2010 @ 14:12
склонността към мизерстване обаче силно намалява с натрупването на годините)))
Питане към Ivan(ник Иван): Разкажи малко повече за El Camino De Santiago и тези 800 км, плс.
ittv
09 ное 2010 @ 10:37
по-скоро пусни една фотокнига от този сайт blurb.com след като я направиш може да и дадеш публична цена и всеки, който иска може да ходи от там да си я поръчва и да му я доставят, така няма да се занимаваш с издателства, тиражи и т.н. и книгата ти ще е винаги онлайн
Таис
09 ное 2010 @ 09:59
За пореден път - браво! Ако бях под 40, още следващата седмица бих си стегнала раницата…
Ти си реализирал всичките ми мечти!