Razbora e mnogo dobre napraven i dokazva che s 5$ na den ne se jivee lesno, kogato si na chujdo miasto. Pozdravlenia!!!
SAMOTNIQT_VOIN
12 Nov 2010 @ 18:55
Аз аз. Аз бях лудият. Ама пък нямах дисаги под ръка.
Лошото е, че докато е наканя да си купя ми разкрадаха колелото.
Пък после с мотор и…така…
admin
12 Nov 2010 @ 18:35
Че кой е луд да върти с раница Има дисаги за целта
SAMOTNIQT_VOIN
12 Nov 2010 @ 18:08
Напълно вярно. Затова едно такова пътуване няма начин да ми излезе толкова евтино.
Освен това съм и малко нещо чревоугодник. Съвсем спокойно, при нужда, мога да карам с малко и евтина храна. Но да ида на ново място и да не се навра по ресторантите да опитам кухнята им…цял живот има да се оплаквам после на себе си. {{{:
Между другото мотора позволява и пренос на повечко багаж, което увеличава удобствата.
Колелото също ми се е въртяло през ума, но ти сам посочи неудобствата му. Пък и предпочитам да ходя километри с 20кг раница на гръб, отколкото да въртя педалите с нея, от личен опит…
itilien
12 Nov 2010 @ 15:53
Моторът те връзва в много отношения. Не само си прикован към пътищата, ами трябва постоянно да му береш грижата. Особено в градовете е трудно, защото трябва да търсиш къде да го прибереш. Освен това оскъпява много нещата заради гориво, застраховки, документи, ремонти, резервни части. По съм фен на колелата, но и те ограничават доста. Особено когато имаш кратка виза и много голяма държава, която да пресечеш. Нещата се обръщат на маратон. Ограничаваш силно контакта с хората заради въртенето на педалите.
SAMOTNIQT_VOIN
12 Nov 2010 @ 15:26
Вярно, не ти е излязло скъпо, ако човек има спестени нужните пари. Но аз лично също не бих се навил да го направя по твоят начин. Предпочитам да го опитам с мотор, просто заради свободата на предвижването.
Вярно, мотора по свой си начин също те ограничава, не можеш да минеш по доста пътеки, където ти си се разходил…но все пак..
admin
11 Nov 2010 @ 22:58
lubitel na patuwaniqta - аз надолу бях пуснал един коментар в тоя стил.
Иначе в Боливия и Перу - редовни стомашни проблеми. Разбирай гадничко разстройство с много газове и движение в червата. Общо взето един път на седмица, продължаващо от 1 до 2 дни Но до легло не съм стигал. Имах и едно хранително натравяне в планината, от което повърнах 5 пъти за 3 часа и ходих 2 пъти до тоалетната. Не можех да си стоя на краката и лежах и пъшках и дрямах цял ден в палатката. Пиех големи количества вода и чай от кока, канела и не знам какво още наръга вътре една баба колибарка. На другия ден макар и леко изтощен си хванах раницата и тръгнах към следващия 4800 метров проход.
Стоял съм и повече от 1 седмица некъпан. Къпал съм се на два пъти в ледени реки, тъй като съм карал около 20 дена само на палатка.
Чакал съм около 8 часа за стоп, вървял съм с 25 кила 23 км за един ден през пресечен терен, качвал съм 2000 метра за един ден с 20 кила на гърба. Кибицал съм 7 часа в пустинята без никаква сянка, горяло ми е лицето на няколко пъти доста кофти. Болели са ме крака, рамене. При това редовно.
Въобще всякакви екстри
Май наистина би било полезно да направя някакъв такъв пост.
lubitel na patuwaniqta
11 Nov 2010 @ 22:29
Хубаво е че пускаш разбивка на разходите, нещо което повечето българи не биха направили. Но лошото е че много хора ще останат с впечатления, че с малко пари могат да направят подобно пътуване, а това въобще не е така. Само истински пътешественик знае защо го прави, би ял примерно цял месец само хляб и салам, би пил вода от кална локва, би спал на открито при дъжд и студ, дори и когато наблизо има нормално легло под покрив за няколко долара. А повечето хора не могат да асимилират какво е да вървиш много с раница на гръб и да не се къпеш седмица, или да се къпеш на брега на ледено езеро където хората наоколо те гледат с голямо учудване.
Честно казано не съм гледал по-голямата част от снимките ти, но би било добре към написаното по-горе да сложиш и няколко снимки, на това което си ял обикновено, местата където си спал и където си се къпал.
Пиша всичко това за да не се подлъже лесно някои които има някакъв авантюризъм в сърцето, но е “градско чедо”, защото много бързо би се сблъскал с твърдата реалност в някоя далечна държава, и би съжалил доста. Дори и махане и чакане на автостоп без успех за няколко часа би било непосилно за повечето хора.
А в БГ доста хора са свикнали да гледат само сумата под чертата и да си казват защо да не мога и аз, но не се замислят за нервите, рисковете и лишенията които ги очакват.
Искам да те питам срещна ли се с болести, особено чревни/стомашни инфекции, и как се оправи с тях ? Понеже някои от познатите ми обикаляли тази част на света са прекарвали по дни на легло с такива неща. Спомням си за филтъра за вода, но едва ли си пил само вода толкова месеци, а и храната понякога е доста опасна.
itilien
11 Nov 2010 @ 12:33
Специално се запознах с нея, само че не намирам нищо общо между описаните субекти и мен
Дим Дуков
11 Nov 2010 @ 11:16
Случайно да си чувал притчата за блудния син?
Защото приличаш на главния герой там само че без блудството, а само с разпътство..
itilien
09 Nov 2010 @ 16:47
ittv - тоя блърб е прекалено скъп. 100 страници книга с транспортните разходи излиза към 30 долара, при това 18х18 см книжка и без да слагам никаква печалба за мен. Кой ще даде 50 лева за 100 страници книжле в което има снимки с размер на пощенски картички…
Таис
09 Nov 2010 @ 16:09
Когато и да е…Успех и в това ти начинание ти желая!!!
itilien
09 Nov 2010 @ 16:04
май натам Но няма да е веднага. Сигурно съвсем скоро ще обявя
Таис
09 Nov 2010 @ 15:55
Що не съм на твоите години ;)…Ама като знам с какъв астамтичен пристъп изкачих Мусала…
Поне за Южна Америка си ги осъществил. От дете го мечатая Мачу Пикчу. А от както снимам - Патагония и Боливия са ми лелеяни дестинации.
Сега мечатая за Индия, Непал, Хималаите, Индонезия…Натам ли си тръгнал?
itilien
09 Nov 2010 @ 15:02
Таис, не всичките мечти, не всичките
Май ще почвам подготовка за ново пътешествие
Таис
09 Nov 2010 @ 14:24
Ивам, и аз имам питанка за Камино, къде можем да поговорим?
magnet
09 Nov 2010 @ 14:12
склонността към мизерстване обаче силно намалява с натрупването на годините)))
Питане към Ivan(ник Иван): Разкажи малко повече за El Camino De Santiago и тези 800 км, плс.
ittv
09 Nov 2010 @ 10:37
по-скоро пусни една фотокнига от този сайт blurb.com след като я направиш може да и дадеш публична цена и всеки, който иска може да ходи от там да си я поръчва и да му я доставят, така няма да се занимаваш с издателства, тиражи и т.н. и книгата ти ще е винаги онлайн
Таис
09 Nov 2010 @ 09:59
За пореден път - браво! Ако бях под 40, още следващата седмица бих си стегнала раницата…
Ти си реализирал всичките ми мечти!
Mean
07 Oct 2012 @ 12:36
Ванка, Голям си!
Georgi Lozev
09 Feb 2011 @ 18:29
Razbora e mnogo dobre napraven i dokazva che s 5$ na den ne se jivee lesno, kogato si na chujdo miasto. Pozdravlenia!!!
SAMOTNIQT_VOIN
12 Nov 2010 @ 18:55
Аз аз. Аз бях лудият. Ама пък нямах дисаги под ръка.
Лошото е, че докато е наканя да си купя ми разкрадаха колелото.
Пък после с мотор и…така…
admin
12 Nov 2010 @ 18:35
Че кой е луд да върти с раница
Има дисаги за целта 
SAMOTNIQT_VOIN
12 Nov 2010 @ 18:08
Напълно вярно. Затова едно такова пътуване няма начин да ми излезе толкова евтино.
Освен това съм и малко нещо чревоугодник. Съвсем спокойно, при нужда, мога да карам с малко и евтина храна. Но да ида на ново място и да не се навра по ресторантите да опитам кухнята им…цял живот има да се оплаквам после на себе си. {{{:
Между другото мотора позволява и пренос на повечко багаж, което увеличава удобствата.
Колелото също ми се е въртяло през ума, но ти сам посочи неудобствата му. Пък и предпочитам да ходя километри с 20кг раница на гръб, отколкото да въртя педалите с нея, от личен опит…
itilien
12 Nov 2010 @ 15:53
Моторът те връзва в много отношения. Не само си прикован към пътищата, ами трябва постоянно да му береш грижата. Особено в градовете е трудно, защото трябва да търсиш къде да го прибереш. Освен това оскъпява много нещата заради гориво, застраховки, документи, ремонти, резервни части. По съм фен на колелата, но и те ограничават доста. Особено когато имаш кратка виза и много голяма държава, която да пресечеш. Нещата се обръщат на маратон. Ограничаваш силно контакта с хората заради въртенето на педалите.
SAMOTNIQT_VOIN
12 Nov 2010 @ 15:26
Вярно, не ти е излязло скъпо, ако човек има спестени нужните пари. Но аз лично също не бих се навил да го направя по твоят начин. Предпочитам да го опитам с мотор, просто заради свободата на предвижването.
Вярно, мотора по свой си начин също те ограничава, не можеш да минеш по доста пътеки, където ти си се разходил…но все пак..
admin
11 Nov 2010 @ 22:58
lubitel na patuwaniqta - аз надолу бях пуснал един коментар в тоя стил.
Иначе в Боливия и Перу - редовни стомашни проблеми. Разбирай гадничко разстройство с много газове и движение в червата. Общо взето един път на седмица, продължаващо от 1 до 2 дни
Но до легло не съм стигал. Имах и едно хранително натравяне в планината, от което повърнах 5 пъти за 3 часа и ходих 2 пъти до тоалетната. Не можех да си стоя на краката и лежах и пъшках и дрямах цял ден в палатката. Пиех големи количества вода и чай от кока, канела и не знам какво още наръга вътре една баба колибарка. На другия ден макар и леко изтощен си хванах раницата и тръгнах към следващия 4800 метров проход.
Стоял съм и повече от 1 седмица некъпан. Къпал съм се на два пъти в ледени реки, тъй като съм карал около 20 дена само на палатка.
Чакал съм около 8 часа за стоп, вървял съм с 25 кила 23 км за един ден през пресечен терен, качвал съм 2000 метра за един ден с 20 кила на гърба. Кибицал съм 7 часа в пустинята без никаква сянка, горяло ми е лицето на няколко пъти доста кофти. Болели са ме крака, рамене. При това редовно.
Въобще всякакви екстри
Май наистина би било полезно да направя някакъв такъв пост.
lubitel na patuwaniqta
11 Nov 2010 @ 22:29
Хубаво е че пускаш разбивка на разходите, нещо което повечето българи не биха направили. Но лошото е че много хора ще останат с впечатления, че с малко пари могат да направят подобно пътуване, а това въобще не е така. Само истински пътешественик знае защо го прави, би ял примерно цял месец само хляб и салам, би пил вода от кална локва, би спал на открито при дъжд и студ, дори и когато наблизо има нормално легло под покрив за няколко долара. А повечето хора не могат да асимилират какво е да вървиш много с раница на гръб и да не се къпеш седмица, или да се къпеш на брега на ледено езеро където хората наоколо те гледат с голямо учудване.
Честно казано не съм гледал по-голямата част от снимките ти, но би било добре към написаното по-горе да сложиш и няколко снимки, на това което си ял обикновено, местата където си спал и където си се къпал.
Пиша всичко това за да не се подлъже лесно някои които има някакъв авантюризъм в сърцето, но е “градско чедо”, защото много бързо би се сблъскал с твърдата реалност в някоя далечна държава, и би съжалил доста. Дори и махане и чакане на автостоп без успех за няколко часа би било непосилно за повечето хора.
А в БГ доста хора са свикнали да гледат само сумата под чертата и да си казват защо да не мога и аз, но не се замислят за нервите, рисковете и лишенията които ги очакват.
Искам да те питам срещна ли се с болести, особено чревни/стомашни инфекции, и как се оправи с тях ? Понеже някои от познатите ми обикаляли тази част на света са прекарвали по дни на легло с такива неща. Спомням си за филтъра за вода, но едва ли си пил само вода толкова месеци, а и храната понякога е доста опасна.
itilien
11 Nov 2010 @ 12:33
Специално се запознах с нея, само че не намирам нищо общо между описаните субекти и мен
Дим Дуков
11 Nov 2010 @ 11:16
Случайно да си чувал притчата за блудния син?
Защото приличаш на главния герой там само че без блудството, а само с разпътство..
itilien
09 Nov 2010 @ 16:47
ittv - тоя блърб е прекалено скъп. 100 страници книга с транспортните разходи излиза към 30 долара, при това 18х18 см книжка и без да слагам никаква печалба за мен. Кой ще даде 50 лева за 100 страници книжле в което има снимки с размер на пощенски картички…
Таис
09 Nov 2010 @ 16:09
Когато и да е…Успех и в това ти начинание ти желая!!!
itilien
09 Nov 2010 @ 16:04
май натам
Но няма да е веднага. Сигурно съвсем скоро ще обявя 
Таис
09 Nov 2010 @ 15:55
Що не съм на твоите години ;)…Ама като знам с какъв астамтичен пристъп изкачих Мусала…
Поне за Южна Америка си ги осъществил. От дете го мечатая Мачу Пикчу. А от както снимам - Патагония и Боливия са ми лелеяни дестинации.
Сега мечатая за Индия, Непал, Хималаите, Индонезия…Натам ли си тръгнал?
itilien
09 Nov 2010 @ 15:02
Таис, не всичките мечти, не всичките
Май ще почвам подготовка за ново пътешествие
Таис
09 Nov 2010 @ 14:24
Ивам, и аз имам питанка за Камино, къде можем да поговорим?
magnet
09 Nov 2010 @ 14:12
склонността към мизерстване обаче силно намалява с натрупването на годините)))
Питане към Ivan(ник Иван): Разкажи малко повече за El Camino De Santiago и тези 800 км, плс.
ittv
09 Nov 2010 @ 10:37
по-скоро пусни една фотокнига от този сайт blurb.com след като я направиш може да и дадеш публична цена и всеки, който иска може да ходи от там да си я поръчва и да му я доставят, така няма да се занимаваш с издателства, тиражи и т.н. и книгата ти ще е винаги онлайн
Таис
09 Nov 2010 @ 09:59
За пореден път - браво! Ако бях под 40, още следващата седмица бих си стегнала раницата…
Ти си реализирал всичките ми мечти!