Това, което знаех за Авиньон беше само една песничка, която бяхме учили в основното училище в час по френски: “Върху моста в Авиньон, танцува се, танцува се…”

Сега знам само съвсееем малко повече :)

Авиньон е малко градче с около 90000 души население, което е разположено на река Рона. Мостът не е единственото нещо, с което е известен градът. През 1309-та година папа Клемент V-ти го избира за свое седалище (вместо Рим) и през следващите почти 70 години се изреждат да управляват общо 7 папи. Точно поради това, една от най-големите забележителности е дворецът на Папите. Цялата централна част на града е обградена от каменни стени, които са го защитавали. Но всъщност тяхната височина е твърде малка за сериозна защита. Разчитали са главно на здравината на самия дворец, чиито стени са дебели до 5 метра.

Лично на мен, тази част от градчето ми напомни малко на Венеция с тесните си и заплетени в лабиринт улички. Повечето сгради са стари и олющени, а почти навсякъде могат да се видят надраскани графити. Всичко обаче изглежда доста по-красиво и романтично когато падне нощта и се включи уличното осветление, което представлява фенери, окачени по стените на сградите. За приятната обстановка допринасят и интересните малки магазинчета и кръчмички, в които има само по няколко стола и маси.

Мостът на Авиньон всъщност се нарича Мост на свети Бенезет. Свети Бенезет бил овчарче, на което се явил Господ със заръката да построи мост над Рона. Чрез чудотворно повдигане на огромен каменен блок той успял да си намери спонсори, които да финансират начинанието, и така почнал строежа на почти 900 метров мост, който да свърже Avignon с Villeneuve-lès-Avignon. Мостът имал голямо стратегическо значение, поради това, че бил единственият между Лион и средиземноморието, но честите прииждания на реката започнали да отнасят периодично части от него. Разрушените части се заменяли с дървени, но след едно голямо наводнение през 1668 година мостът бил спрян от експлоатация и с времето останали само 4 от общо 22-те му арки. А самият св. Бенезет бил погребан в параклисче, което се намира върху моста и още си стои там.

Оказва се обаче, че песента не е съвсем вярна. Най-вероятно хората са танцували не върху моста, а под моста,  на мястото където минава над едно островче в реката.

Bookmark and Share