Пътят от Ла Пас до границата с Перу, която се намира на брега на езерото Титикака беше само около 2 часа и дори беше асфалтиран ! През цялото пътуване вдясно се белееха върховете на Cordillera Real, и чак когато съвсем наближихме до езерото, се скриха от хълмистия терен наоколо. А самото езеро, въпреки туристическата си (според мен прекалена) известност поне за мен не беше интересно с нищо. …… »
Сутринта рано рано преди да пукне зората вече се товарех в микробуса за Ла Пас и в следващите 2 часа тъмнината ми спести изправящите коси гледки на пропастите, покрай които минавахме. За кой ли път де, но тук по този маршрут е така известния The Death Road, който за щастие вече не се използва, защото има изграден нов, при това асфалтиран път, който се намира от другата страна на долината. А стария се използва почти само за спускане с велосипед и фирмите, които предлагат тази атракция нямат чет. …… »
Здравейте приятели, мисля, че е време да направя едно важно изявление.
В последния месец се чувствам пренаситен от всичките видяни красоти и изморен от постоянно движение, и промяна. Усещам също, че стимулът и желанието ми за откриване на нови места, и приключения е значително намалял. Затова, след дълги размисли реших, че не е добра идея да продължавам пътешествието, тъй като няма да му се насладя достатъчно. Смятам, че е време да се прибера в България за известно време, през което да постоя на едно място, да си почина и да се презаредя. Това ще стане съвсем скоро, на 22 юли.
Прибирането ми съвсем не означава край на пътешествието. Все още нямам конкретни планове, но имам някои идеи и съм сигурен, че едва ли ще минат повече от няколко месеца, преди някоя от тях да изплува на повърхността и да запали с нова искра желанието ми за приключения. Както се казва - “Oчаквайте пряко включване”.
Това също така не означава, че трябва да спрете да следите сайта. Има още доста, което остава да видите - много приключения и зашеметяващи планини от Боливия и Перу. След прибирането си планувам да направя и голяма изложба, но за това по-късно, когато се уредят нещата.
Искам да изкажа ОГРОМНИТЕ си БЛАГОДАРНОСТИ към всички, които ме подкрепиха - финансово, с преводи, преписи, с разпространяване на сайта ми или с положителни коментари. Приятели, тази помощ наистина беше от голямо значение за мен.
Отново Ви благодаря !!!
А за сега ви пожелавам приятно четене на новата, четвърта част на разказа за Боливия. (по-долу)
Ще пропусна подробното описание на поредното 8 часово лашкане по завоите на планината, където само преди ден поредната кола се беше сурнала в пропастта и направо ще премина към влизането в Ла Пас. Ла Пас е столицата и най-големия град в Боливия и като население е горе долу колкото София, ако въобще изобщо някой знае колко точно e населението (отново както при София). …… »
Още едно нощно пътуване, което започна в 4 след обяд и този път продължи “само” 13 часа. Като по традиция спирахме безброй пъти - къде заради нови пътници, къде за товарене и разтоварване на торби, денкове и вързопи, къде за удовлетворяване на физически нужди, били те входящи или изходящи. Предвидливо бях се наместил на най-предната седалка, за да се чувствам по-удобно, но и това не помогна особено да спя по-добре. …… »
Скоро, седнали на първата седалка под звуците на някаква дива боливийска музика, излизаща от гъгнещите тонколонки над шофьора се заклатушкахме по неасфалтирания път към Потоси. Тъкмо скуката да налегне пътниците на полупразния автобус, когато ненадейно спряхме на средата на нищото до голям гьол край пътя. …… »
Когато споделих на един аржентинец в хостела в Салта, че смятам да прекарам един месец в Боливия, той с учудване ме попита какво ще правя толкова много време. Сега, когато тя е вече зад гърба ми, мога да кажа, че дори два месеца не бяха достатъчни да видя всичко, което искам, а то е далеч по-малко от всичко, което може да се види. …… »
Вторият ми престой в Салта не може да бъде отбелязан с нищо интересно. Главното ми занимание беше сортиране на снимки и съответно качването им в сайта. На втория ден сметнах, че е време да се отправя на север, част от пътя, който вече бях изминал с автобуса идвайки от Чили. …… »
От Салта се измъкнах с помоща на градския транспорт, който за двайсетина минути ме изведе до един от крайните квартали, потънал в зеленина и озвучен от песните на птици и насекоми. Не ми се наложи да чакам повече от петнайсетина минути. Един човек с нов пикап ме качи за двайсетина километра. …… »
Салта с населението си около 420 хиляди души на практика беше най-големият град в Аржентина (с изключение на Буенос Айрес разбира се), през който бях минавал. Както в повечето градове в Аржентина и тук трудно можеш да видиш интересни и красиви сгради, ако изключим 2-3 църкви и няколко административни сгради в центъра. …… »