Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, boolean given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, integer given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, integer given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, integer given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, integer given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Екипировка

Докато се подготвях за път прекарах дълги месеци в проучване на това какво ще ми трябва, какво мога да оставя и какво трябва задължително да взема, кое е свързано с комфорта и кое с абсолютната необходимост, как да събера всичко в раницата и не на последно място как е я нося. Естествено повечето от това мислене беше напразно, защото едно са представите за това как ще пътуваш, а друго е самият път, който най добре показва от какво имаш нужда. В началото тръгнах с над 25 килограма, които едва носех и три километра вървене ми се струваха като божие наказание, а за да ги качвам във високите кабини на камионите се нуждаех от помощ. По късно придобих тренинг и с всичките тези килограми бях способен да извървя над 20 км, но полека лека изоставих много неща, за да стигна до моментните около 17 кг (без храна и вода).

И така, първо ще опиша какво имам в раницата сега, защото смятам, че моментното и състояние е почти оптимално и с това съдържание бих могъл да измина целият си досегашен маршрут. Искам да отбележа обаче, че стила на пътуване и необходимостите на всеки човек са различни и това, от което аз се нуждая, може да бъде ненужно на някой друг. Така че не приемайте всичко за чиста монета, за вас може и е най-вероятно да е различно.

Какво нося в момента

Pаницата

Може би най важното нещо от целия багаж е раницата, защото от нея зависи колко ще можете да вървите и основно с цената на какви болки. Раници колкото щеш из магазините, но добрите раници не са много. Без да имам някакъв голям опит, смятам че немските Дойтер имат най-ергономично разработени гърбове и са едно от най добрите неща, които се намират на нашия пазар. Преди да тръгна мислех да ползвам раницата си Deuter Nepal 60+10, от която бях доста доволен, но в предпоследния ден установих с ужас, че багажът ми не се събира в нея. Палатката ми, шалтето ми и още някои неща се налагаше да стоят отвън, което беше не само неприятно, а и почти опасно за тях, защото така е лесно да бъдат скъсани или пробити. В последния момент един приятел ми се притече на помощ и ми даде раницата си Ташев Алпинист 80+15, която успя да побере напълно всичко което имах. С тази раница пътувам още и за нея ще дам мнението си тук.

За бога братя, каквото и да става, не тръгвайте на пътешествие, в което ще вървите много с подобна раница. Проблемът и е, че е всичко друго но не и ергономична. Кръстният колан, който трябва да поема почти цялата тежест на раницата, е твърде тънък, а възглавницата отзад, която трябва да се опира на кръста/задника твърде плоска. В резултат на това тежестта съвсем не успява да се поеме от таза и раницата се свлича надолу, колкото и да пристягаш кръстния колан. В крайна сметка тежестта отива на презрамките и съответно на раменете, което след известно ходене причинява много сериозни болки отзад между раменете, както и във врата. Освен това, поради тънкостта на презрамките, тесните им части, които служат за регулиране на дължината се врязват сериозно в широките и меки части, с което на практика цялата тежест вместо да бъде разпределена върху ивица широка 5 см, бива разпределена върху 2 см, с което причинява врязване в раменете. Други особени проблеми раницата няма, но смятам, че изброените са достатъчно сериозни, за да бягате далеч от Ташев.
Към раницата отстрани съм прикачил два 5 литрови джоба Ташев (към тях нямам оплаквания), в които си държа храната.

Палатката

Дълго се чудех с каква палатка да тръгна, като основните две качества, които ме интересуваха бяха да бъде лека, здрава и достатъчно удобна. Не са много палатките, съчетащи тези качества, а тези които ги имат са скъпи. Случи се така, че един приятел ми препоръча Trimm Himlite DSL, с която имаше опит в доста сериозни климатични условия. Доверих му се и я купих, макар твърде високата цена от близо 500 лева. Но все пак това щеше да бъде къщата ми в многото предстоящи месеци.

Макар на пръв поглед да изглеждаше нежничка, палатката наистина се оказа здрава. Конструкцията и от една единствена рейка, разклоняваща се в двата края позволява бързо и лесно опъване и още по-важното, позволява да бъде опъната без да се забие нито едно колче. Това е важно, когато трябва да се опъне върху бетон, дъски или друго място непозволяващо забиване на колчета. Материята, от която е изработена е силиконизирана, което я прави много сериозно водоустойчива - до сега не съм имал случай на пропусната вода. Макар и след 6 месеца употреба силиконовото покритие да не е така хлъзгаво както преди, все още върши идеална работа. Веднъж имах глупостта да я опъна на съвсем открито пространство, където духаше брутален патагонски вятър, в резултат на което съединението между трите части на рейката в задната част на палатката се огъваше много навътре и дори се наложи да го подпра с раницата, но в края на краищата и аз и палатката оцеляхме до сутринта - аз, побелял от прах като мелничар, а палатката с леко изкривена рейка, която лесно изправих. Но от този ден нататък си знаех урока - палатка се опъва само на подходящо място - ако има вятър, то трябва да бъде защитено от него. Другото положително качество е, че е много просторна и можеш да стоиш седнал на краката си без проблеми и да прекараш дълго време вътре без да почувстваш клаустрофобия. Един човек спокойно се разполага с целия си багаж вътре, а също така двама човека спокойно могат да спят без да са прекалено близко, но раниците трябва да стоят в малкото предверие. Един лек недостатък е, че няма отвори за проветрение - единственото възможно проветрение идва от разстоянието между земята и външния слой. Това при някои условия поражда конденз, а в студено време кондензът става на скреж и лед. Но до сега не съм имал случай вътрешността на палатката да бъде намокрена от този конденз. Неудобствотo е, че трябва да я сушиш сутринта преди да я сгънеш. Много малко пъти съм я сгъвал мокра поради бързане или някакви други пречки, но не по-късно от ден - два съм я изсушавал.

Единственият сериозен проблем се появи през декември и е свързан с ципа. Той е влагозащитен от един външен слой, който бързо се прецака и поради това металната подвижна част започна да се движи хлабаво и да не успява да затваря както трябва. Трябваше да влагам нерви и умения при всяко затваряне. Неотдавна поправих този проблем с леко стискане с клещи на тази подвижна част, като по този начин вече се движи плътно и затваря ципа.

Шалте

Дългo се колебаех с какво шалте да тръгна - обикновената стандартна и тънка постелка или надуваемо шалте. Приятели ме съветваха, че надуваемите шалтета не са надеждни, тежки са и не си струват, но аз от моя опит знаех, че не мога да спя нормално на обикновено шалте. Изръбваха се хълбоците ми, опашката ми и всичко. Затова пренебрегнах всичко, което ми казваха и тръгнах с надуваемото 3.8 сантиметрово Ferino. И това е може би най-добрият избор, който съм правил. Спането върху него е несравнимо по-удобно, а трябва да знаете, че да починеш добре, когато си вървял цял ден е много важно. За 6 месеца все още нямам проблеми с него, а спукването е възможно единствено ако си крайно немърлив с подбора на място за опъване на палатката. Само на два три пъти съм се притеснявал, когато се налагаше да спя сред кактуси, но дори тогава след добър оглед и почистване нямах проблеми. Единственият кусур остава теглото, което е близо килограм, но предпочитам да го нося и да спя нормално, пред това да нося с 600 грама по-малко и да не мога да спя. Другото му предимство е, че сгънато си стои в раницата и не се размахва извън нея, спестявайки обем.

Обувки

Обувките са важно нещо, когато трябва да вървиш много. Тръгнах с 2 чифта обувки и едни сандали.
Основните ми обувки смаратонки Five Ten, модел Camp Four. С тях съм вървял по 20 км из криви пътеки, подскачал съм по огромни камънаци с над 20 кила на гърба, изкачвал съм стръмни Ламски пътеки над 5000 надморска и най-куризното и смешно е, че успях да си навехна крака на едно гладко шосе почти в началото на пътуването си. С това искам да кажа, че съвсем не са необходими високи и тежки планинарски обувки, за да обикаляш из планините, дори сериозните планини.

Другите обувки, тежки планинарски Asolo, се оказаха твърде неизползвани, за да ги мъкна с мен. Бях ги използвал няколко пъти в Патагония, когато трябваше да преминавам през калища и потоци, но те бяха стари, мембраната им не държеше добре и след като веднъж се намокреха им беше нужно поне тридневно сушене. Затова ги изоставих в началото на февруари… твърде много ги мъкнах с мен. Високите планински обувки за мен биха били полезни само при много влажни, студени и държовни условия и то единствено при условие, че мембраната върши перфектно работата си. С малко повече внимание и с маратонките съм обиколил доста мочурливи местности из андите и съм прескочил десетки, ако не и стотици ручеи и потоци, и само един път успях да си накисна краката, но на следващия ден обувките бяха почти изсъхнали.

Друго интересно за отбелязване е, че компанията Five Ten е известна с подметките си, които се славят като най-нехлъзгаемите в света. Дали са “най” не знам, но със сигурност са изкючително сигурни. Благодарение на тях съм вървял по стръмни, плоски и гладки като огледало камъни с пълна раница, с пропасти от двете страни, място, където подхлъзване би било фатално. Със сигурност знам, че на това място не бих минал по подобен начин с обикновени или вибрамени подметки. Дума за удобството също трябва да отворя, защото това са едни от най-удобните обувки, в които някога кракът ми е стъпвал.

След около 5 месечна употреба на едната обувка се появи една цепка в кожата, на мястото където гумата е залепена в предната част и където обувката се огъва най-много, но засега това все още не е голям проблем. Също така тапицерията отвътре взе да се прокъсва на някои места, но това смятам е неизбежно при такава сериозна употреба. Бях засрамен, когато обяснявах на няколко аимара селяни в боливийските Анди, че обувките ми струват над 900 боливиано (около 90 евро) и са започнали да се късат след 5-6 месеца, а те ми показаха сандалите си, направени от стари автомобилни гуми и ми казаха, че струват 17 боливиано и ще издържат към 2 години носене. И там където аз блъсках без дъх по високите виещи се пътеки, беше лесно да забележиш десетките следи от тези сандали, носени на бос крак от местните индианци.

Сандалите, които дълго време носех без да използвам са Lizard Hex, за които най-накрая дойде време през февруари, когато стигнах топлите части на Чили. По мое мнение, човек не бива да тръгва за държави с топъл климат без сандали. Да се движиш при 30 градуса с маратонки е не само неприятно, а и вредно за краката. Почти два месеца ползвах непрекъснато сандалите, като само по планината не съм ги носил, от страх да не си наритам голите пръсти по камънаците. Но за това време установих, че точно този модел сандали, с тази конструкция на каишките държи крака доста стабилно и дава голямо удобство. В първите дни докато ми свикнат краката (или се отъпчат сандалите) имах едно две места с малки пришки, но после всичко се оправи. Вървял съм километри с раницата, без да чувствам неудобство, подметките са доста удобни. Единствения недостатък за отбелязване е, че са малко хлъзгави. По улиците на Ла Пас има доста излъскани кълдъръми, където на няколко пъти се подхлъзвах. Искам да отбележа, че става дума за моделът, който се води “мокър”. Лизард имат два типа сандали - мокри и сухи. Сухите са облицовани с някаква велурена или кожена материя, която по чужди сведения се вмирисва и съхне бавно. Мокрите модели нямат ниакво покритие, а са награпавени да не се хлъзга самият крак в сандала.

Спален чувал

Спалният чувал е нещо много важно, ако искаш да прекарваш дълго време в планината или въобще под покрива на палатката. Основното правило е, че прекалено топъл чувал няма. Ако ти е горещо можеш да го разкопчаеш, да го ползваш само като одеяло или въобще да не го ползваш.
Комбинацията топъл и лек чувал означава пухен чувал. Но означава също и скъп чувал. Единственият недостатък на пухените чували е, че са капризни на влага. Ако имате възможност е по-добре да си вземете пухен (стига да не отивате на някое място, където е постоянно много влажно и студено). Понеже аз нямах достатъчно пари да купя топъл и лек пухен чувал, си взех един синтетичен Mamuth Ajungilak Kontiki, с тегло 1300 грама и комфортна температура за мъже до -1, и за жени до 4. Аз обаче явно се вписвам повече към женския лимит, защото при тази температура се чувствам достатъчно студено, за да навлека сериозно количество дрехи. Има и някои подробности, които е добре да се знаят. Усещането за студ зависи от доста фактори, като един от основните е влажността на въздуха. Колкото по-влажен е той, толкова по-студено е усещането, а отгоре на това и изолационните качества на чувалите падат. При 4-5 градуса положителна температура и огромна влажност на въздуха край Фицрой в Патагония се чувствах много по-студено, отколкото при около нулева температура и напълно сух въздух из Атакама и Алтиплано. Дали ще се чувстваш топло зависи дори от това какво си ял - дали се разгражда лесно или иска много енергия, дали освобождава много енергия и т.н.

Мога обаче да твърдя, че с настоящия си чувал съм спал до 5400 метра надморска при температури доста под нулата (не знам колко, но палатката сутрин е на ламарина, а поточетата са хванали ледена кора). Вярно, не съм се чувствал като в стая с горяща печка, но не съм и треперил. Ще попитате как съм спал при отрицателни температури в чувал, в който дори при 3-4 градуса ми е студено - ами отговора е лесен - навлечен с почти всички дрехи, които имам. В някои по-студени случаи дори с шапка и ръкавици, за да запуша всички изтичания на топлина от тялото си. Затова мога да твърдя уверено, че поне за мен (а аз съм доста топлолюбив), един такъв чувал до -1 градус е напълно достатъчен да обиколя което и да е било място в Южна Америка до височина около 5500 м надморска. Дрехите така или иначе си ги мъкна с мен и си ми трябват.

Дрехи

Дрехите са нещо, което винаги можеш да смениш, особено в евтини държави. Но все пак, когато пътуването е свързано с планинарство, дълго ходене, малко по-сурови условия е хубаво да си подбереш дрехи основно по теглото им, по бързината на съхненето им и по термичните им качества. Тоест с две думи малко по-технични дрехи.
Това което имам аз и което почти не съм променил за 7 месеца е следното

Катерачен панталон от здрава и разтегателна материя Milo. Това е чешкото Мило, известно с катерачески и планинарски продукти и не трябва да се бърка с българското Мило. Макар и скъп (около 110 лева), този панталон ме привлече главно заради евентуалната си издържливост на протриване и ветроустойчивост. И двете се доказаха - за сега всичко, което се е протрило или скъсало е един шев точно в съединението между краката, а в патагония геройски отстояваше и спираше дивите ветрове, които бяха в състояние да съборят човек на моменти. Кусурът му е, че като се намокри на някое място и после като изсъхне остава петно по сивата материя. Но това е бял кахър, аз обичам да се нося леко мръсен, за да не привличам окото като лъскав богат турист. Този панталон обаче не е за горещо време - много е запарващ за подобни условия.

За горещо време имам един тънък боклук, който се оказа най-скапаната дреха, която имам. Някакъв български планинарски панталон за лятно време от тъмно син плат, който се оказа прекалено слаб. Дъното на панталона е твърде плитко и при едно клякане се сцепи на задника, а после на няколко места успях да направя малки дупки, които в последствие зашивах и сега с него наистина приличам на местен бедняк. На всичкото отгоре избеля бързо и дори след пране по него личат разни ивици и петна като мръсен. Само за справка, да не попаднете на този боклук - продава се в магазин Макалу, за около двайсетина лева. И все пак все още го мъкна. Понякога ми е помагал в нощните борби със студа в спалния чувал високо в планината.

Два полара са единствените ми горни дрехи. Единият е скъп Alpinus, който имах от преди, а другия го купих от магазин на килограм за 5 лева малко преди да замина. Разликата между двата е, че Алпинуса е от реномираната материя Polartec, има два джоба и е малко по-дебел. Но и двата ги ползвам равнопоставено и ми служат достатъчно добре без никакви оплаквания. И двата са черни, не обичам оранжеви, жълти и темподобни ярки цветове. Най-малкото им личи много когато се изцапат.

Нося си 4 тениски - трите “планинарски” от полиестер, които съхнат бързо, а четвъртата памучна, имаща почти антикварна стойност, защото я имам и нося интензивно от началото на 2005-та година и още не е мръднала. А е някаква обикновена едноцветна тънка тениска от пазара за 4 лева. Преди няколко седмици се сдобих и с черна тениска с надпис “Yes, I climbed Huayna Potosi 6088 m”, но нещо не я чувствам добре и може да я изоставя.

Термобельо - това е един комплект от мрежеста блузка с дълги ръкави и мрежест клин от полипропилен - марката е отново Alpinus, а двете неща общо струваха около 80 лева. Избрах мрежестата структура, защото на теория дори влажна пази топло, заради голямото количество въздух, който задържа в себе си. Принципно този тип термобельо са предназначени за активни спортове като велосипедизъм например. Но на практика ползвам тези дрехи само когато спя в палатката и рядко сутрин, когато изляза от нея в планината при много студено време. Също така ги ползвах и при изкачванията на двата шестхилядника. Ако правите нещо подобно, свързано с висока активност при много ниски температури, смятам, че този тип термобельо е много подходящо.

Тръгнах с 5 чифта чорапи - три чифта Mund, единият от които много дебели термолинови чорапи за студено време, другият дебели, но от coolmax, за по-топло време и третият модел Sahara - тънки за горещо време. Първият ползвам главно за спане, както и когато изкачвах, вторият ползвам когато му дойде времето, а тънките се оказаха здрави и издържаха около 3 месеца сумарна употреба преди да се скъсат и да ги изхвърля. Един чифт дебели планинарски чорапи изоставих, защото видях, че няма да ги ползвам, също така имах и два чифта тънки вълнени чорапи от пазара за по 5 лева, единия от които износих и скъсах, вторият в момента е в употреба. В Ла Пас купих още едни обикновени памучни чорапи. По мое мнение парите хвърлени за скъпи планинарски чорапи са почти пари на вятъра. Поне за обикновено пътуване и тук там трекинг. Разбира се за сериозни зимни преходи, изкачвания и сурови условия техническите материи винаги са за предпочитане и двайсетте лева за добри чорапи си струват пред възможността да загубиш някой пръст от измръзване.

Якето ми е непретенциозна Hana, която преди няколко години бях купил за около 130 лева и чийто модел не помня. Нито е горетексово, нито е някаква друга добра дишаща материя. Дори подлепките на шевовете отдавна се разлепиха. Използвах го главно из патагония, когато беше по-влажно, а сега го използвам главно като възглавница в палатката, рядко сутрин като изляза от нея. Отдавна не съм се срещал с дъждове, така че определено вече не ми служи като дъждозащита.

Други неща
Имах някаква поларена шапка, която преди няколко дни установих, че съм изгубил някъде, но истинския планинар не се плаши от такива загуби дори когато е в планината, защото има винаги нещо, с което да замести шапката. В случая един поларен триъгълник, който е мултифункционален и може да служи както за лента за главата, така и за маска за лицето. Имах и поларени ръкавици, български някакви, но едната имаше същата участ като шапката, но няколко седмици преди това, поради което сега имам ръкавици от вълна от алпака за 12 боливианос (2,50 лева), с изографисани лами върху тях.

Кърпа Ferino - лека, бързосъхнеща и сравнително добре попиваща. По-полезна и практична от хавлия. Имах и една малка хавлийка в началото, но я изоставих заради теглото и (макар и да беше малка).

Когато стигнах до топлите и слънчеви части на Аржентина и Чили, след много изгаряния на лицето преди това, бавно и мъчително достигнах до очевидния извод, че ми трябва шапка с широка козирка против слънцето. Първата, която купих в Ескел, Аржентина не беше добра и съдбата отреди да я забравя в една къща в Чили. Втората я купих малко по-късно на север в Чили и все още я нося и използвам и пазя кажи речи като очите си. Защото слънцето на 3500-5000 метра не прощава. Защитен крем за слънце не използвам почти никога. Не понасям мазнотата му и после е трудно да се измиеш, особено когато няма къде. Шапката е десетки пъти по-добро решение.
Къси панталони. Тръгнах без такива, с идеята да си купя по път. Много дълго време карах без къси панталони, главно по причина, че бяха скъпи, но най-накрая в Чили намерих сравнително евтини и си купих. Съдбата им беше 2 или 3 пъти обличане. След като 1 път зверски ми изгоряха краката, реших, че ходенето с такива панталони е безсмислено и ги сложих по-дълбоко в раницата, а няколко седмици по-късно ги изоставих.

И за накрая оставих може би най-важната дреха, която имам - една ветровка от матиала Pertex, която е по-тънка от шушляк, тежи по-малко от 100 грама, сгъва се в големината на цигарена кутия и спира вятъра невероятно добре. Това чудо на дрехите ми го продаде един приятел за трийсетина лева и сигурно цял живот ще му се благодарям за това, че ми показа тоя тип дрехи. Няма ден в планината, който да не я ползвам. Случи ми не само да спира вятъра, а и да ми пази ръцете от слънчево изгаряне, а често я слагам над поларите и служи почти като яке. Диша много добре и запотява едва едва, но това е нищо в сравнение с ползите. Вярно, че не спира дъжда, но както казах, проблеми с дъжда нямам засега.

Воден филтър

За някои хора това ще прозвучи непознато и сякаш извадено от някой учебник по химия, но за мен е едно твърде важно приспособление. То, както сигурно предполагате, служи за филтриране на водата. В началото на пътешествието ми не се налагаше да филтрирам водата, защото из Аржентина тя беше добра, а в Патагония директно пиех от реките, пълни с вода, стопила се от ледниците и превъзходна на вкус. После дойре северно чили, където водата придоби един твърде химически привкус, а накрая и Боливия, където здраво тръгнах из планините. Та на места, където водата има неприятен вкус, където ми кажат, че не е добра за пиене, както и почти навсякъде из планината, където знам, че в потока, от който ще си наточа вода малко по-нагоре пасат лами, алпаки или викуни (всичките тия животни спокойно се разхождат до около 5200 метра) аз филтрирам водата.
Филтърът е MSR Miniworks и представлява нещо като помпа, с която се напомпва водата в керамична сърцевина с микропори с големина около 0.2 микрона. Тези пори са по-малки от бактериите и по този начин ги спират, както и вирусите, които са прикачени върху бактериите. Вътре в сърцевината има и активен въглен, който премахва лошия вкус на водата, както и евентуални от тежки метали или други химически замърсявания. С две думи, с подобен филтър можеш да пиеш вода и от най-мизерната локва или река (което съм и правил). Филтрирал съм вода от река, която има цвят и гъстота на боза, като в крайна сметка излиза бистра кристална и вкусна вода (виж снимките в разказа Около Кафаяте).
По принцип най-стабилният филтър е швейцарският Katadyn Pocket, но той струва около 230 долара в Щатите, а в Европа почти същата сума в евро. Основното му предимство е, че е направен изцяло от метал и има доживотна гаранция. Но той няма активен въглен и така не може да изчисти химически замърсявания или вкуса на водата. Моят MSR струва около 130 лева и върши същата работа, само дето е доста пластмасов. Но мога да твърдя, че това е най-доброто след катадина.

Лекарства

В дъното на раницата ми се намира и една кутия с лекарства, от чието количество и разнообразие би се впечатлила дори някоя аптека. Истината е обаче, че лекарствата не струват нищо, когато не знаеш от какво си болен. А когато си на другия край на света, заобиколен от екзотични и непознати за теб болести, сам е в повечето случаи трудно, дори и опасно да си поставиш диагноза. А стигнеш ли веднъж до лекар, набавянето на лекарства е лесна работа. Но въпреки това, нося цялата тази аптека в случай, че наоколо няма лекар, а се налага да взема спешни мерки. За сега обаче не ми се е налагало да ползвам нищо, освен аспирина.
Ето и груб списък на наличностите
Аспирин, Аулин, течен Аналгин, Гентамицин в ампули, няколко типа антибиотици - Тетрациклин, Оспамокс и Ципрофлоксацин, Имодиум, Ацикловир (против херпес), доколкото помня имаше и едно единствено хапче за в случай, че хвана гъбички от антибиотиците, имам също и някаква противогъбична паста. Също така прах за рани, паста за рани “спаситель”, която приятел ми похвали и е направена от билки, и натурални продукти, малко шишенце с йод, ластичен бинт, обикновен бинт и левкопласт.
Както казах, до сега не ми се е налагало да ползвам нищо освен аспирина и то профилактично.

Газов котлон

В началото бях помъкнал с мен един многогоривен котлон Primus Omnifuel, който обаче в продължение на два месеца не използвах и накрая го изоставих. Теглото му от около 600 грама и обемът който заемаше в раницата ми бяха достатъчни, за да се реша на това действие. Някои хора не могат без котлон на път, а многогоривните котлони са едно добро средство за евтино готвене с бензин, който може да се намери навсякъде. Аз обаче от опит установих, че предпочитам да купувам храна от супермаркетите и да не готвя. Недостатъкът на тези котлони е, че са тежички и като напълниш бутилката с бензин става миризлива работа. Освен това горят доста мръсно и зацапват съдовете. И докато през повечето време тази система с храна от супермакета действаше добре и се чувствах предобре без котлон, то в Боливия, когато тръгнах за повечко време в планината реших, че няма да е зле да се снабдя с един малък и лек газов котлон. По този начин мога да редуцирам теглото на носената храна до кило ориз и малко макарони например. За сега съм го ползвал няколко пъти, включително и за варене на яйца, и смятам, че тепърва в Перу ще го ползвам още, защото ме очакват няколко дълги престоя в планината. Марката е Doite, евтина китайска или виетнамска, широко разпространена из всички южноамерикански държави.
За самото готвене имам едно голямо тънко канче, произведено в Индия и купено от български магазин “за 1,2,3…20 лева”.

Други джунджурии

По различни места из раницата се помещават и разни други дребни неща, някои от които използвани често, други рядко, трети никога, но чакащи “за всеки случай”.

Десетина метра тънко и здраво въженце, чието предназначение може да бъде от връзване на нещо, през връзки за обувки, та до въже за простиране. Два малки карабинера, които никога не са ми влизали в употреба, канцеларска ножичка, макетно ножче, макаричка с тънък, но изключително здрав обущарски конец (окомплектована с игла), малко ластик. Едно малко канче също се кандилка, закачено отвън на раницата, чието предназначение се менеше в зависимост от държавата, в която се намирах. В Аржентина и Чили ми служеше да си наливам вода от мивките в бензиностанциите, чиито чучури са твърде ниски, за да поберат бутилка под себе си, а от Боливия насам в него наливам вода от чешмата, за да я филтрирам към бутилката. В планината служи за същото, а и също за да си налееш вода от там, където с бутилката е трудно. Можеш и да си свариш и чай или кафе ако пожелаеш, но аз не съм по тези напитки. Докато пиша това, естествено раницата не ми е под ръка, та навярно забравям нещо, но тези неща така или иначе не са от особена важност.

Електроники

Всички електронни устройства, които имам, а те са точно 3, стоят винаги в малката 25 литрова раничка Ташев Rock Eagle, която винаги и навсякъде върви с мен, а когато нося голямата, стои отпред на гърдите ми. Само да вметна, че за разлика от голямата ташевка, от тази нямам оплаквания.
Та първото е фотоапаратът ми Soni R1, с който съм свикнал дотолкова, че ми е трудно да си представя как снимам с друг. Нямам намерение да му правя ревю тук, всеки който се интересува от фотография или знае нещо за него, или може да намери всичко в нета. Долу горе възможностите му може да прецените от снимките ми. Покрай апарата естествено вървят и някои аксесоари като: 2 допълнителни батерии (никога не съм оставал без поне една заредена батерия), 8 карти по 4 гигабайта (за сега съм запълнил 6 или 7 от тях), поляризационен филтър B+W slim и софт градиентен филтър Signh Ray 3 стопа. И двата филтъра ги използвам много често в снимките си. Също така имам и холдър за градиентния филтър, но почти никога не го ползвам, държа филтъра с ръка, защото е много по-бързо, макар и от този навик по него вече да личат доста дребни драскотинки.
Батерията на този апарат е малко особена и подозирах, че ще е трудно да намеря зарядно, ако се повреди, поради което нося две. И двете са малко или много китайски, но така поне имам някаква сигурност. За сега нямам проблеми с едното, което ползвам винаги.

MP3 player Sansa View 16 Gb. Музиката е изключително важна за мен, така че плеъра е почти пълен до горе. В началото си мислех, че без музика не бих продължил, но когато преди месец и половина удавих плеъра, намиращ се в джоба на панталона ми, преминавайки една река, приех факта без толкова вълнение, колкото очаквах. Ден по-късно обаче го изсуших на една скала край същата река и той взе, че проработи когато го заредих наново. И така, все още е с мен и пее любимите ми песни, че и нови, с които успявам да се снабдя от време на време с помощта на приятели.

Електронна книга Ectaco Jetbook.
Още от началото на плануването на пътешествието исках да си взема електронна книга, защото смятах, че със сигурност ще има моменти, в които ще трябва да чакам нещо - я транспорт, я залез, я да цъфнат налъмите, което време ще трябва да запълвам с нещо. А какво по-хубаво нещо от четенето на книга, при това на български. И с голям избор в малко тегло. Поради това дълго се оглеждах за електронна книга, която е много по-лека и малка от лаптоп и доста по-енергонезависима. Не са кой знае колко много марките, но почти всичките са скъпи, защото все още не са масов продукт. Най-евтиното, което намерих беше въпросната книга, която не ползва ink дисплей, а нормално черно-бяло LCD. Точно това я прави по-евтина от другите, но също така повишава консумацията и батерията издържа около 600 страници, което в реални книжни страници е около 300. В началото бях разочарован от тази малка продължителност и почти се бях отказал да взема книгата с мен, но се радвам, че не я оставих. Да имаш десетки и стотици книги в 300 грама е нещо много яко, а проблемът с батерията не се оказа толкова сериозен. В повечето случаи имам под ръка контакт да я заредя, за да продължа четенето. Вярно, че зарядът трае 4-5-6 часа (батерията е 2800 мАч), но обикновено зареждам нощем, а освен това може и да се чете докато трае зареждането. Други неща, които мога да спомена са, че шрифта може да се променя, очите не се изморяват, смяната на страниците е сравнително бърза, можеш да идеш директно на която си искаш страница. Недостатък е, че работи добре само с нормални текстови документи и текстови ПДФ-и, в които няма картинки или самните те не са картинки. Намесят ли се картинки и подобни пдф-и, смяната на страниците става толкова бавна, че почти не можеш да работиш с тях. Книгата се зарежда през USB, а за целта имам едно USB зарядно, което ми служи както за нея, така и за МП3 плеъра.
Като заключение мога да кажа, че не винаги имам време или желание за четене, но когато чета, чета здраво.
Имам и един мултифункционален щепсел за различни мрежи, който съм употребявал едва няколко пъти в Аржентина. Почти навсякъде контактите в Аржентина, Чили, Боливия и Перу са двустандартни и съвместими с нашите щепсели.

Други неща, които стоят в малката раничка са малък двупосочен испански речник, който в началото ми служеше много, но вече не го ползвам и смятам да го изоставя. Тетрадка, молив и химикал, различни други боклуци и хартии, а в последните два месеца и фотокопие на една книга за трекинг в централните анди, преди имах и пътни карти на Чили и Аржентина, после и на Боливия. Гореспоменатата ветровка почти винаги се намира във външния мрежест джоб на тази раница, за да ми е под ръка, когато имам нужда от нея. Понякога бутилката с вода ми стои в другия външен джоб. Също така имам и малък настолен електронен часовник, който винаги стои в предния джоб, с изключение на нощта, когато го вадя, за да ме буди.

Документите и парите ми стоят в нещо като джоб, предназначен да се носи под дрехите на гърдите, но много малко престоя там. Може да звучи несигурно, но почти от самото начало тези неща стоят в малката раница.

Очаквайте продължение - “Какво изоставих”


Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737

Warning: get_class() expects parameter 1 to be object, string given in /home/itilien/public_html/wp-content/plugins/qtranslate/qtranslate_core.php on line 737